Сините миди прекарватцелия си живот прикрепена към едно място. Те филтрират морска вода през тялото си, за да извлекат водораслите, с които се хранят.

В същото течение обаче се носят и свободно плуващи ларви на паразити, които търсят гостоприемник.

Когато рискът стане твърде висок, мидата забавя храненето си и дори може да спре напълно филтрацията, вместо да поеме риска.

Перниле Кибак, докторант в катедрата по екологични науки в университета в Орхус, провежда експериментите заедно с морския биолог Ким Моуритсен от същия университет.

Тяхната цел е да установят от колко храна се лишава една мида, за да остане в безопасност, и дали може да различи реалната опасност от фалшива тревога.

Храненето отваря вратата за паразити

Сините миди се хранят чрез филтрация, като прекарват вода през хрилете си и улавят суспендираните в нея водорасли.

Една голяма мида може да филтрира около 100 литра морска вода на ден, а милиони от тях често се струпват в една колония.

Ларвите на паразитните плоски червеи използват същото течение. Където се събират гостоприемници, обикновено се появяват и паразити. Една активно хранеща се мида поглъща ларвите заедно с храната си.

Един паразит намалява храненето с една трета

Кибак и Моуритсен излагат миди на свободно плуващи ларви на три вида паразитни плоски червеи.

Два от тях, Himathla elongata и Renicola roscovita, могат да проникнат в тъканите на мидата и да се развиват там. Третият вид заразява риби и не представлява опасност за мидите.

Присъствието само на ларвите на H. elongata намалява филтрацията на мидите с 34% в сравнение с неекспонираните екземпляри.

Когато към тях се добави и вторият вид паразит, филтрацията спада с 51%. Интересно е, че рибният паразит, както и вторият вид миден паразит самостоятелно, почти не променят степента на филтрация.

По-късно екипът прави дисекция на изложените на паразити миди и установява, че тези, които са продължили да филтрират най-бързо, имат и най-много паразити в тъканите си.

Като забавят храненето, мидите осезаемо намаляват броя на ларвите, които проникват в тях.

Ако рискът се увеличи достатъчно, мидата прибира сифона си и затваря напълно черупката си, подобно на уплашена стрида, като по този начин напълно спира притока на вода.

Мидите не могат да различат видовете

Първоначално изследователите искат да разберат дали мидата може да различи кой плосък червей е действително опасен за нея и да игнорира този, който не е.

Мидите наистина реагират малко по-различно на всеки от трите вида, но индивидуалните реакции варират толкова много, че екипът не може да заключи със сигурност, че животните ги различават надеждно.

Част от тази вариация може да се дължи на момента – мида, която се е нахранила наскоро, може да толерира по-голям риск от тази, която не е.

Миризмата на охлюв е достатъчно предупреждение

В следващия си експеримент учените изобщо не използват паразити. Вместо това те излагат мидите на вода, носеща само миризмата на обикновени морски охлюви (Littorina littorea). Сами по себе си тези охлюви не представляват заплаха за мидите.

Въпреки това само тази вода намалява филтрацията с около 42% – спад, съпоставим с този при наличието на живи паразити. Причината за тази реакция е, че и двата вида плоски червеи, заразяващи мидите, се размножават вътре в тези охлюви, преди ларвите им да бъдат освободени във водата. Така че наличието на охлюв наблизо често означава, че паразитите вече се развиват в непосредствена близост.

Когато изследователите добавят следи от паразити към същата вода с миризма на охлюви, филтрацията не намалява повече. Мидите нямат очи и не могат да се движат, за да проверят какво има наоколо.

Химическият сигнал в течението е на практика цялата информация, която получават, но коя точно молекула предизвиква реакцията, все още не е известно.

Защитата от паразити може да промени мидените колонии

Изследователите наричат този тип реакция „екология на страха“. Термин, използван за първи път, за да опише как самият риск от нападение може да промени поведението на плячката толкова, колкото и самото нападение. Същата логика важи и за паразитите.

Инфекцията рядко убива мидата директно, но с времето може да навреди на растежа, размножаването и оцеляването ѝ. Мида, която реагира рано, преди дори една ларва да е проникнала в нея, жертва част от храненето си в замяна на реална защита.

Когато обаче една мида спре да филтрира, тя спира да изпълнява и своята екологична роля за всички останали организми наоколо.

Гъстите мидени полета играят ролята на своеобразни „инженери“ на екосистемата. Те пречистват водата от водорасли, пренасят органична материя към морското дъно и изграждат сложна структура от черупки, която осигурява подслон за други животни и растения.

Все още обаче не е измерено дали тези жизненоважни функции се забавят, когато голям брой миди в едно поле се затворят едновременно, за да се предпазят от заплахи.

Всеки етап от развитието на ларвите на плоските червеи зависи от температурата. Повишаването на температурата на крайбрежните води може да промени както географското разпространение, така и времето на поява на тези паразити. Вече е доказано, че затоплянето излага на риск и други морски паразити по неочаквани начини.

Самите миди също са склонни да филтрират по-интензивно в по-топла вода, което би могло да ги изложи по-често, а не по-рядко, на пътя на паразитите.

Пълното изследване е публикувано в научното списание „Journal of Helminthology“.