Представяме ви извадка на най-необичайните факти за Космоса.
Горещият лед на екзопланета
Gliese 436 b е екзопланета, която се намира на около 33 светлинни години от Земята в съзвездие Лъв. Астрономите смятат, че тя въплъщава в себе си изключително екзотично състояние на водата, при което нейната повърхност е покрита с горещ лед.
Благодарение на налягането на планетата ледът остава твърд, но екстремно високата температура от 300°C го кара да кипи и да се превръща в пара.
Мирисът на Космоса
Макар че не можем буквално да подушим пространството в Открития космос, астронавтите съобщават, че след връщане от Открития космос на МКС миризмата на техните скафандри ясно напомня на печена пържола, горещ метал или „аромат“ на електродъгово заваряване.
Възможно е източник на този мирис да е страничен продукт на умиращи звезди, следи от който може да се намерят из цялата Вселена.
Междугалактичeн бар
На разстояние около 10 000 светлинни години от Земята, в съзвездие Орел, се намира облак от спирт с диаметър, 1000 пъти по-голям от нашата Слънчева система. Количеството на етиловия спирт, присъстващо в облака, може да стигне за 400 септилиона (септилион е 1024) халби бира.
Най-близката съседка
Галактиката Андромеда, на 2,5 млн. светлинни години от Земята, е най-близкият ни съсед. Нейната дължина е около 140 000 светлинни години, но тя не е достатъчно ярка, за да я видим в нощното небе с невъоръжено око.
Ако беше по-ярка, при наблюдения от Земята нейният размер би ни изглеждал шест пъти по-голям от пълна Луна.
Земя под налягане
Черните дупки се образуват при гравитационен колапс (мигновено свиване) на големи звезди, кондензиращи цялата своя маса в изключително малка област, известна като радиус на Шварцшилд.
Радиусът на Шварцшилд на Земята е малко под девет милиметра и ако свием нашата планета до този размер, тя ще се превърне в черна дупка.
Звездните ясли
Макар че раждането и смъртта на звездите не протича мигновено, тези процеси доста често се наблюдават от астрономите.
Фиксирайки събития в пределите на Млечния път, учените са изчислили, че 275 милиона звезди се раждат и умират всеки ден, което прави 100 милиарда епизода за година.
Галактичната година
На Земята са ѝ необходими 24 часа, за да извърши оборот около своята ос, и 365 дни, за да направи оборот около Слънцето по своята орбита. За нашата Слънчева система един пълен оборот около центъра на Млечния път отнема около 230 милиона години.
Последния път, когато Слънчевата система е била в сегашното си положение, на Земята тъкмо са започвали да се появяват първите динозаври, а цъфтящите растения ще се появят чак след 100 милиона години.
Вкусът на Млечния път
Според изследване на учените от Института „Макс Планк“ Млечният път мирише на малини и има вкус на ром. Те открили, че етилформиат, ключов компонент за малините и рома, може лесно да се открие в центъра на нашата галактика.
Времето лети
Ако искате денонощието да има повече часове, запасете се с търпение – всеки век въртенето на Земята се забавя с около 1,4 милисекунди. Когато на нашата планета са живели динозаврите, денонощието е било около 23 часа.
НАСА казва, че оборотът на Земята е отнемал точно 24 часа през 1820 година, а сега за това са ѝ необходими с 2,5 милисекунди повече.
Жилищни зони
В Млечния път има около 400 милиарда звезди и около 100 милиарда планети. Около 20% от звездите приличат на нашето Слънце, а около 22% от планетите се намират в обитаемата зона, където водата може да съществува в течно състояние.
Това означава, че 8 милиарда и 800 милиона планети само в пределите на нашата галактика теоретично може да са обитаеми.
Белият шум
Около 1% от излъчването, останало от Големия взрив, се образува от космическото микровълново фоново лъчение. Реликтовото лъчение, както още го наричат, е открито от учените през 1965 година.
Стълпотворение от квазари
Квазарите се появяват, когато газът се върти около черната дупка толкова бързо, че триенето го кара да се нагрява и да излъчва светлина. Астрономите са открили група от 73 квазара, които са шест и половина пъти по-големи от среден квазар.
Тази структура на разстояние повече от 4 милиарда светлинни години не може да бъде обяснена от общата теория на относителността и теоретично изобщо не би трябвало да съществува.
Режим на въртене
Пулсарите представляват въртящи се неутронни звезди с магнитно поле, което е наклонено към оста на въртене, което предизвиква модулация на достигащото до Земята лъчение.
Най-бързият от известните пулсари е PSR J1748−2446ad, разположен на около 18 000 светлинни години от Земята в съзвездие Стрелец – той се върти с 716 оборота в секунда, което е почти една четвърт от скоростта на светлината.
