След месеци на неуспешни опити за възстановяване на връзката, НАСА официално започна процедура по извеждане от експлоатация на орбиталния апарат MAVEN.

С това се слага край на 11-годишна мисия, която преобрази разбирането на учените за Марс. И се превърна в един от най-ценните активи на агенцията на Червената планета.

Решението идва след загубата на контакт с космическия апарат през декември 2025 г.

Това се случва след рутинно прекъсване на комуникациите, докато сондата преминава зад Марс.

В продължение на месеци ръководителите на мисията се опитват да възстановят връзката. Но MAVEN остава безмълвен.

Разследваща комисия, свикана от НАСА през февруари, установява, че апаратът е функционирал нормално в седмиците преди аномалията.

Фрагменти от телеметрични данни, извлечени по-късно от записани радиосигнали, показват, че MAVEN е излязъл иззад Марс в авариен режим, въртящ се с приблизително 2,7 оборота в минута. Неочаквано състояние за апарат, който не е проектиран да се върти по време на нормална работа.

Разследващите стигат до заключението, че въртенето вероятно е изтощило батериите на сондата в рамките на няколко часа. Това в крайна сметка е довело до загуба на захранване на комуникационната ѝ система.

Основната причина за аномалията обаче остава неизвестна

Окончателният доклад се очаква по-късно тази година.

„Заключението е, че космическият апарат не може да бъде възстановен“, заяви Майк Моро, ръководител на проекта MAVEN в Центъра за космически полети „Годард“ на НАСА.

Изстрелян от Кейп Канаверал през ноември 2013 г., MAVEN пристига на Червената планета по-малко от година по-късно.

Това е първата мисия на НАСА, посветена изцяло на изучаването на атмосферата на планетата

Планирано било да продължи 2 години. Основната цел била да се определи как Марс е загубил плътната си атмосфера, която някога е позволявала наличието на течна вода на повърхността му.

Дълго преди пристигането на MAVEN учените вече знаят, че Марс невинаги е бил студеният и сух свят, който познаваме днес.

Древни речни долини, езерни корита, делти и други геоложки образувания сочат към по-влажно минало, когато течна вода е текла по повърхността.

За да съществуват такива условия, Марс би трябвало да е имал много по-плътна атмосфера от тънката газова обвивка, която го заобикаля днес.

В продължение на повече от десетилетие MAVEN обикаля Марс по силно елиптична орбита. Измервай частиците, които излитат в космоса, и наблюдава как атмосферата реагира на слънчевата активност.

Сред най-значимите открития на мисията е доказателството, че слънчевите бури могат драстично да ускорят загубата на атмосферни газове.

Това помага да се обясни как Марс е еволюирал от потенциално обитаем свят до студената, пуста планета, която виждаме днес.

Мисията открива и нови видове полярни сияния. Разкрива как глобалните прашни бури могат да ускорят загубата на вода от Марс. И предоставя първите преки наблюдения на „атмосферно разпрашване“. Процес, при който високоенергийни частици удрят горната атмосфера и изхвърлят атоми в космоса.

Според НАСА, през целия си живот мисията е допринесла за над 800 научни публикации

Помогнала е да се изгради най-ясната картина досега за силите, трансформирали Марс в продължение на милиарди години.

С разрастването на флотилията от мисии на НАСА до Марс, значението на MAVEN се разпростира далеч отвъд атмосферната наука.

Въпреки че е поддържал малко над 8% от комуникационните сесии, апаратът е предал близо 18% от всички научни данни, изпратени от марсианската повърхност.

Останалите четири активни орбитални апарата – Mars Odyssey, Mars Reconnaissance Orbiter, Mars Express и Trace Gas Orbiter на Европейската космическа агенция – са коригирали операциите си, за да компенсират загубата.

НАСА проучва и бъдеща търговска телекомуникационна мрежа, която да помогне за запълването на празнината.

Загубата на MAVEN оставя забележима, но не и неуправляема празнина в мрежата, твърдят учените.

И все пак историята на MAVEN може би все още не е приключила напълно, дори и след края на активната ѝ дейност.

Джеймс Къри, един от учените по мисията, заяви, че е възможно по-късно тази година да бъдат направени нови опити за заснемане на апарата.

За целта ще се използват камерите на борда на марсоходите, въпреки че предишните подобни усилия да се открие мълчащата сонда от повърхността на планетата се оказаха неуспешни.

Очаква се космическият апарат да остане в орбита около Марс още между 50 и 100 години.

След този период атмосферното съпротивление ще го привлече в атмосферата на планетата, където той ще изгори, оставяйки следа като падаща звезда.