На 8 септември 2016 г. от космодрума Кейп Канаверал в САЩ излетя ракетата-носител „Атлас V“.

На борда ѝ се намираше междупланетният апарат на НАСА OSIRIS-REx, чиято цел беше астероидът Бену.

Изстрелването се състоя в 19:05 ч. местно време, а пътуването до далечната цел трябваше да продължи няколко години.

Името на мисията, OSIRIS-REx, е акроним на Origins, Spectral Interpretation, Resource Identification, and Security-Regolith Explorer.

На български това може да се преведе като „Изследовател на произхода, спектралния анализ, идентификацията на ресурси и безопасността на реголита“.

При старта си сондата тежеше 2110 килограма.

Капсула на времето и потенциална заплаха

За цел на мисията беше избран астероидът 101955 Бену – небесно тяло с диаметър около 490 метра, принадлежащо към редкия въглероден тип B.

Бену съдържа материя, останала почти непроменена от формирането на Слънчевата система преди близо 4,6 милиарда години. Учените наричат подобни астероиди „капсули на времето“, тъй като те предлагат поглед към епохата преди образуването на планетите.

Изборът на Бену имаше и практическа страна. Астероидът е в списъка на потенциално опасните за Земята обекти, като вероятността за сблъсък с нашата планета в периода между 2178 и 2290 г. се оценява на 1 към 1750.

Изучаването на състава и масата му помага за по-точно прогнозиране на траекторията и, при необходимост, за разработване на метод за отклоняването му.

Дългият път и историческото кацане

Пътуването до астероида отне две години, през които апаратът измина около 2 милиарда километра.

На 3 декември 2018 г. OSIRIS-REx достигна Бену, но не пристъпи веднага към събиране на проби. В продължение на месеци сондата обикаляше астероида, картографираше повърхността му и създаваше детайлен триизмерен модел, за да се избере най-безопасното място за кацане.

В края на същата година апаратът влезе в орбита около Бену, превръщайки го в най-малкия обект, около който някога е обикалял космически апарат.

Ключовият момент от мисията настъпи на 20 октомври 2020 г. Апаратът изпълни маневра, наречена TAG (Touch-And-Go), като за кратко докосна повърхността и веднага се отдели от нея.

За целта беше използван специален механизъм, който изстреля струя азот, за да повдигне прах и малки камъни в камера за събиране на проби.

В този момент разстоянието до Земята беше около 320 милиона километра. В крайна сметка бяха събрани 121,6 грама материал – значително повече от минимално заложените 60 грама.

Завръщане у дома и ценният товар

На 10 май 2021 г. OSIRIS-REx напусна Бену и пое по обратния път към Земята. Пътешествието продължи повече от две години, като сондата направи две обиколки около Слънцето, преди да се приближи до нашата планета. Общата дължина на маршрута в двете посоки достигна 3,54 милиарда километра.

Финалът на мисията се състоя на 24 септември 2023 г. Капсулата с пробите се отдели от сондата на височина 102 000 километра и навлезе в земната атмосфера със скорост от 44 500 км/ч.

Два парашута забавиха падането ѝ до около 18 км/ч, осигурявайки меко кацане на военен полигон в щата Юта. Още на следващия ден ценният товар беше доставен в Космическия център „Джонсън“ в Хюстън за анализ.

Събраният материал беше разпределен между научни екипи по целия свят. Около 70% от пробите бяха запазени за бъдещи изследвания, а останалата част беше предоставена на учени от проекта, както и на канадската и японската космически агенции.

Нова мисия за старата сонда

Анализът на пробите от Бену разкри наличието на органични молекули и минерали, свързани с наличието на вода – ключови съставки за възникването на живот.

Това предполага, че родителското тяло на астероида е разполагало с необходимите условия за стартиране на тези химични процеси.

След като освободи капсулата, сондата OSIRIS-REx не прекрати работа. Само двадесет минути по-късно тя активира двигателите си и пое към нова цел – астероида Апофис.

Преименуван на OSIRIS-APEX, апаратът ще изучава как близкото преминаване на Апофис край Земята през 2029 г. ще повлияе на неговото въртене и повърхност.

Така една успешна мисия даде началото на втора, продължавайки изследването на Космоса без прекъсване.