След столетия на легенди археолози успяха да картографират обширна тунелна система на инките под Перу, проследявайки скрит маршрут с дължина от близо 1.75 км.

Археологически екип локализира и картографира сложна мрежа от тунели на инките под град Куско.

Основният подземен коридор се простира на приблизително 1750 м и свързва Храма на слънцето (Кориканча), някогашния церемониален център на столицата на инките, с археологическия комплекс Саксайуаман.

Тази мрежа от тунели, известна като „Чинкана“, е присъствала в писмени източници повече от триста години, преди изследователите да използват съвременни акустични и геофизични методи, за да проследят пътя ѝ под днешен Куско.

Водещи археолози на проекта са Хорхе Калеро Флорес и Милдред Фернандес Паломино, които изследват Чинкана още от 1998 г.

Подземната система се състои от главен коридор, свързващ Кориканча със Саксайуаман, и три по-малки разклонения.

Те водят съответно към Калиспукио, към района Муюкмарка в Саксайуаман и зад църквата „Сан Кристобал“.

Основният тунел е дълъг около 1.75 км и следва ос север-юг през централната част на Куско. На места съвпада с древния път на инките и терасовидните системи на повърхността.

Размерите на подземния коридор се оценяват на приблизително 260 см ширина и 160 см височина. Тези измервания предполагат, че физическото преминаване през коридора е било възможно.

Все още обаче не е ясно каква е била крайната функция на този маршрут в контекста на империята на инките.

Древни сведения насочват първоначалните проучвания

За да започнат търсенето на Чинкана, учените са се опрели на исторически сведения, вместо да пристъпят директно към разкопки.

Описание на подземен път от Кориканча до Саксайуаман е документирано от анонимен йезуит още през 1594 г. Екипът е проучил и други документи от колониалната епоха, в които се споменават подземни маршрути в Куско.

Чрез сравняване на писмени източници от XVI, XVII и XVIII век със съвременни наблюдения на градското разположение, изследователите са набелязали потенциални места за достъп до подземния път.

Въз основа на историческите сведения, те са предположили, че могат да започнат търсенето в сектора Родадеро, близо до Саксайуаман.

За да стеснят кръга от възможни локации, учените са използвали техники за акустично сондиране за идентифициране на кухини под повърхността.

След като потенциалните места са били определени, е използван георадар (GPR) за събиране на допълнителни данни за подземната структура на всяко от тях.

Анализирайки събраните данни, изследователите са създали триизмерни изображения на скритите структури.

Строителни методи, използвани за изграждането на Чинкана

Проучването предполага, че тунелите и проходите са построени чрез метод, известен като „изкопай и покрий“.

Според изследователите строителите на инките са изкопавали траншея, след което са облицовали всяка страна с каменни стени, поставяли са покрив от дървени греди и накрая са покривали цялата структура.

Над части от подземния маршрут са били изграждани пътища, улици и/или терасовидни системи.

Картографираният маршрут отразява този модел на строителство в много отношения.

Части от новооткрития маршрут се намират под главния път на инките, който в миналото е свързвал крепостта Саксайуаман и храма Кориканча, докато други сегменти преминават под съществуващи терасовидни системи.

Проучванията, базирани на звуково и георадарно сондиране, са позволили създаването на детайлна карта на подземните структури.

Откритията за инженерните умения на инките, направени по време на изследването, съвпадат с описания в исторически текстове.

Предстоят разкопки след картографирането

Въпреки че изследователите успешно са картографирали подземния маршрут с помощта на неинвазивни археологически методи, те все още не са изследвали основния проход. Според Фернандес ще са необходими физически разкопки на определени места, за да се получи достъп до подземната структура.