Учени, използващи няколко радиотелескопа, успяха да установят произхода на бавните радиоимпулси. Оказва се, че те идват от двойки звезди, съставени от бели и червени джуджета.

Загадката на бавните радиоимпулси

Международен екип от учени разкри тайната на бавните радиоимпулси, които сякаш идват от нищото.

Този феномен озадачава астрономите от години, но ново изследване, публикувано в списание Nature Astronomy, най-накрая идентифицира техния източник.

Още от 1964 г., когато Николай Кардашов за първи път разглежда как би изглеждал сигнал от извънземна цивилизация за земните астрономи, учените са открили множество периодични източници на радиоизлъчване. Тези обекти се наричат транзиенти.

Транзиентите се различават както по своя период, така и по честотата, на която се наблюдават.

Комбинацията от тези два параметъра създава десетки разновидности на периодични сигнали. Източниците на някои от тях са известни, но на други – не.

Въпросните транзиенти се наблюдават в радиодиапазона – на вълни, по-дълги от видимата светлина.

Тяхната периодичност може да варира от няколко минути до няколко часа.

Следи от тях са открити в архивни данни още от 1988 г., което означава, че явлението се наблюдава от доста време.

Проблемът с идентификацията

Сами по себе си бавните радиоимпулси не са сред най-мощните транзиенти, познати на астрономите, и не могат да се сравняват с гама-избухванията.

Посоките, от които идват, са добре определени.

Проблемът се състои в това, че във видимия спектър в тези области не се наблюдават обекти, които биха могли да бъдат източник на подобни сигнали.

Бавните радиоимпулси силно наподобяват тези, идващи от пулсари.

Разликата е, че периодичността на пулсарите се измерва в секунди и милисекунди.

Невтронната звезда не може да се върти по-бавно. Именно такива обекти, когато са в двойка с обикновена звезда, генерират сигнали, които могат да се използват като най-точните часовници.

Въпреки това, идеята, че източникът на бавните радиоимпулси трябва да е някаква двойка обекти, която е твърде слаба за наблюдение от голямо разстояние в оптичния диапазон, се наложи.

Най-подходящи за тази роля се оказаха двойките от бели и червени джуджета.

Двойки от звездни джуджета

Червените джуджета имат диаметър между една десета и 40% от този на Слънцето. Белите джуджета пък са по-близки по размер до Земята.

Подобно на неутронните звезди, те са финален етап от еволюцията на звездите и всъщност са по-масивните членове в двойката.

Както неутронните звезди, така и белите джуджета могат да имат мощни магнитни полета, а в тесни двойни системи върху тях може да се натрупва вещество (акреция).

На учените е известна поне една такава система, източник на периодични радиосигнали, макар и с периодичност, близка до тази на пулсарите.

Но възможно ли е всички източници на бавни радиоимпулси да са подобни системи

През 2025 г. за два от тях наистина беше доказано, че са тесни двойки от бяло и червено джудже.

Повечето от тях обаче са твърде далеч за директна идентификация.

Сега учените са използвали три наземни радиотелескопа, за да изследват източника на бавни радиоимпулси GPM J1839-10.

Той се намира на разстояние 15 000 светлинни години от нас и не може да бъде видян във видима светлина.

Анализът на радиосигнала показва, че импулсите се появяват на групи от по 4-5 на всеки девет часа.

Такъв времеви интервал трудно може да бъде обяснен по друг начин, освен с периода на въртене на двете звезди в системата.

По този начин хипотезата за природата на този транзиент е потвърдена за пореден път.