Млад пулсар изненада астрономите с три резки ускорения след десетилетие на затишие
Международен екип от астрономи, ръководен от Джаои Уан от университета в Сямън, установи, че младият пулсар PSR J1637−4642 е претърпял три внезапни ускорения в рамките на 6 години. Преди това в продължение на десетилетие е поддържал стабилен ритъм на въртене.
Откритието е направено след анализ на данни, събирани в продължение на 15 години от радиотелескопа „Паркс“
Пулсарите са бързовъртящи се неутронни звезди, които излъчват периодични радиосигнали.
За младите обекти от този тип са характерни т.нар. „глѝчове“ – внезапни и резки увеличения на скоростта на въртене.
Пулсарът PSR J1637−4642 е на възраст от 41 000 години и извършва едно пълно завъртане за 154 милисекунди.
Въпреки малката си космическа възраст и сравнително високото си енергоотделяне, този обект е останал спокоен и без видими отклонения в продължение на почти десет години след откриването му.
Астрономите са анализирали огромен масив от данни, събрани от австралийския радиотелескоп „Муриянг“ (известен и като „Паркс“) за период от 15,5 години – от февруари 2009 г. до октомври 2024 г.
В тях те са идентифицирали три отделни аномалии в поведението на звездата
Първият и най-мощен глич е настъпил около 2018 г., когато честотата на въртене внезапно се е увеличила със 17,54 микрохерца.
Вторият, по-слаб, е регистриран три години по-късно, а третият – след още 2,7 години.
След първото рязко ускорение звездата не се е върнала веднага към обичайния си темп, а е преминала през период на постепенно „отпускане“, продължил 102 дни.
Моделирането на процеса показва, че около 1,9% от инерционния момент на неутронната звезда е свързан със свръхфлуидна материя във вътрешната ѝ кора.
Тези данни подкрепят теорията, според която неутроните в свръхфлуидния вътрешен слой внезапно предават своя ъглов момент на твърдата кора.
В резултат на това кората рязко се ускорява, след което вътрешните слоеве и кората бавно достигат ново равновесие.
Продължителното затишие преди 2018 г. може да означава, че механичното напрежение се е натрупвало в дълбините на пулсара в продължение на години.
Новите данни показват, че дори привидно спокойни млади неутронни звезди са способни да акумулират скрити сили, които да доведат до мащабни смущения в тяхното въртене.
Резултатите от изследването са приети за публикуване в списание Astrophysical Journal Letters.

