Могат ли древните книги да станат източник на медицински открития?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Хилядолетният сборник с рецепти Китаб ал-табих, написан от Ибн Сайяр ал-Варак. Снимка: The National Library of Finland
Хилядолетният сборник с рецепти Китаб ал-табих, написан от Ибн Сайяр ал-Варак. Снимка: The National Library of Finland
Антония Михайлова

Откритието, което наскоро получи Нобелова награда за медицина, не би учудило лекарите на Древен Китай. Китайският фармаколог Йоуйоу Ту през 70-те години е открила препарата артемизинин, който лекува малария.

Но растението, от което е получено това вещество, сладък пелин (Artemisia annua L), е използвано за лечение на треска, включително предизвикана от малария, още през III или IV век.

Йоуйоу Ту е изобретила лекарството срещу малария, четейки текстове по традиционна китайска медицина, където са описани билкови рецепти.

Пътят към откритието и признанието бил много труден, защото било необходимо да се тестват стотици видове растения. Освен това политическата атмосфера в Китай през 70-те години не била проста. Нейната упоритост обаче се оправдала. Артемизинин сега е важен противомалариен препарат.

Нейната история е необичайна за съвременната медицина. Но артемизинин далеч не е единственото лекарство, получавано от растения. Друго лекарство срещу малария – хинин – бил получаван от кората на дървото Оfficinalis L, растящо в тропическите гори на Южна Америка. Обезболяващото вещество морфин се получава от опиумния мак (Papaver somniferum L), а отровата стрихнин – от дървото Strychnos nux-vomica L.

Тези растения се прилагали в медицината в продължение на векове и дори хилядолетия, преди химиците да съумеят да изолират най-активните компоненти.

Възможно ли е медиците да открият нови лекарства, просто като изучат древните медицински трактати, както го е направила Йоуйоу Ту? Отговорът на този въпрос е нееднозначен. Старинните фармакологични текстове на китайски, арабски, гръцки или друг древен език трудно се изучават по редица причини.

Древните книги с рецепти

Старинните фармакологични текстове обикновено представляват списък с рецепти без пояснения били ли са използвани и в какви случаи. Представете си любимата си кулинарна книга. Ако не сте направили отметки, то никой няма да знае какви рецепти сте пробвали и колко са ви били по вкус. В древните фармакологични книги рядко са срещани коментари.

Често е сложно да се определи какви именно растения са посочени в древните рецепти. В наше време за класификация се използва системата на Линей, където се посочват родът и видът на растението. Но преди системата на Линей да стане общоприета, класификацията на растенията била изключително хаотична.

За обозначаване на едно и също растение можели да се използват различни местни названия. Това означава, че невинаги е възможно точно да се определи за какви растения става дума в книгата. Ако не можем да преведем точно названията в старинните рецепти, как да оценим тяхната ефективност?

Определенията на болестите също има връзка с местната култура. Това значи, че определението за болест у всеки народ било различно. Например древните гърци и римляни са смятали треската за болест, но в съвременната медицина тя се разглежда като симптом на заболяване.

В гръцките и римските текстове има много описания на вълнообразна треска, тоест треска, която се повтаря на всеки няколко дни. В съвременната медицина вълнообразната треска е симптом на малария, но също е признак и за други заболявания. Трябва ли учените, заети с търсенето на нови лекарства срещу малария, да проверяват всички древни рецепти срещу „вълнообразна треска“?

Холистична медицина

Най-важният аспект, според медицинските историци, е, че всяка медицинска система трябва да се разглежда цялостно. Това означава, че е неправилно да се отделя внимание само на тези аспекти от древната медицина, които са успешни според съвременните стандарти, и да се отхвърли всичко останало.

Макар че в древната медицина има ефективни лекарства, много от тях са безполезни или дори вредни. Например в наше време едва ли някой ще рискува да се лекува, вземайки огромни дози чемерика, както това правели древните гърци.

Но независимо от техните недостатъци, в древните медицински книги има голям потенциал за откриване на нови лекарства. За тази цел е необходимо сътрудничество между фармаколози, историци и етнофармаколоци, които изучават народната медицина на различните култури.

Подобно сътрудничество не е лек процес, защото всеки от специалистите смята, че те говорят на различни езици. Но забележителният пример на Йоуйоу Ту ни напомня, че резултатът може да е зашеметяващ, особено при търсенето на лекарства срещу разпространени болести.

Ancient Origins

Категории на статиите:
Медицина

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори