Могат ли шумът и светлината от Земята да привлекат нежелано внимание от космоса?

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

От първото използване на електрически лампи през 19 век, обществото извървя дълъг път. Домовете и улиците са осветени по всяко време, за да могат хората да се занимават с бизнеса си, дори когато други спят. Освен очевидните ползи за обществата и икономиката обаче, нараства осъзнаването на отрицателното въздействие на изкуствената светлина.

Загубата на енергия, нарушаване поведението на дивите животни и увреждане психичното здраве на хората, са само част от негативите на изкуственото осветление. Един аспект обаче е избегнал от вниманието на обвинителите на изкуствената светлина. А именно, че тази светлина не само позволява човек да вижда, но и самият той да се вижда. Това би могло да привлече нежелано внимание – и то не само от нощни пеперуди.

Вроденото любопитство на хората и нарастващото познание за вселената, в която живеем, водят неумолимо до въпроса: Има ли цивилизации на планети, различни от Земята? Сега учените смятат, че във Вселената има много места, които могат да са гостоприемни за прости форми на живот, като бактерии, например.

По-спекулативно е схващането, че такъв извънземен живот би могъл да стане технологично напреднал, може би дори далеч над нашите възможности. Тази идея завладя въображението на широката публика, роди богата колекция от научнофантастична литература и филми. Но тя също получи сериозно внимание от учени, които работят за намирането на начини освен да открият, евентуално и да се свържат с тези извънземни видове.

През 1974 г. радиоастрономът Франк Дрейк използва тогава най-мощния радиопредавател, в Аресибо, Пуерто Рико, за да излъчи съобщение в космоса, даващо знак за нашето присъствие.

Съобщението вече ще е на 45 светлинни години от нас. Въпреки че има много звезди и планети по-близо до Земята, те няма да бъдат на пътя на излъчването на Дрейк.

Но нетърпеливите учени вложиха повече усилия в търсенето на такива сигнали, предавани от извънземни цивилизации. Тъй като все повече планети се откриват около други звезди, търсенето на извънземен разум , става все по-уместно, по-добре обезпечено информационно и с по-добри ресурси. През 2015 г. заможните предприемачи Юри и Джулия Милнър отпуснаха 100 милиона долара за проекта SETI, който купува време в най-големите обсерватории, за да използват техните мощни телескопи за откриване на изкуствени сигнали от космоса.

Но въпреки необятността на космоса, учените нямат отговор защо още не сме чули нищо от извънземните. Този пъзел е известен като Парадоксът на Ферми, кръстен на физика Енрико Ферми. Сред множеството решения, предложени за този проблем, едно наистина е странно звучащо: извънземните може да се плашат от други извънземни.

Макар и изкушаващи, сега много учени са съгласни, че изпращането на съобщения в космоса, без да знаят кой може да ги прихване, може да не е толкова добра идея. Веднъж изпратено съобщението не може да бъде отменено. За разлика от публикация в социалните медии, то не може да бъде премахнато. Слушането е много по-безопасно. Радио-комуникацията помежду ни, която включва навигация, телевизионни и радио предавания, както и интернет – също може да бъде засечена от космоса.

В крайна сметка радиовълните продължават да пътуват нагоре и далеч от Земята в дълбокия космос. Неволно може да сме вече забелязани от развеселен, ужасен или „заинтересован“ вид, който може да реши да ни посрещне, за да „се ръкуваме“, или да ни пороби и да ни изяде и унищожи като предпазна мярка. В крайна сметка сами сме агресивен вид, знаем как се правят тези работи…

За щастие, Земята стана много по-тиха напоследък, благодарение на по-насочената сигнализация и кабелите от влакна, заместващи въздушното предаване. Може просто да ни се размине миналото „шумно и светлинно безрасъдство“.

Изображенията на Земята през нощта разкриват нашето присъствие по ефектен начин. Градовете и пътищата очертават контурите на континентите, докато петролните платформи изпъстрят моретата, а корабите очертават линии отвъд океана. Този тип светлина, която е заместила по-стари източници с нажежаема жичка, е неестествена. От оранжевите натриеви или синкави живачни лампи, до излъчващите бяла светлина диоди (светодиоди), изкуственият произход на този „спектър“ трябва да бъде лесен за забелязване от технологично напреднали извънземни.

В следващите десетилетия космическите агенции на Земята може би ще разработят средства за откриване на такава изкуствена светлина от планетите около други звезди. Но ние може да се провалим, ако извънземните вярват, че най-умното е да си мълчим и да останем неосветени. Ние, от друга страна, може би вече сме се виждали с тях и те може би вече са на път. Това поставя въпроса – трябва ли да приглушим светлините си и да намалим шума, преди да е станало твърде късно?

Категории на статиите:
Вселена

Коментарите са затворени.

Мегавселена