Около една четвърт от масата на Вселената се състои от мистериозно, невидимо вещество, наречено тъмна материя. И има вероятност една форма от нея да се държи като малки, високоскоростни куршуми, взривяващи се през човешка плът, показва ново проучване.
В действителност, въздействието на тъмната материя би генерирало толкова много топлина, че ще прави тунел през телесната тъкан като пламтящ облак от плазма, съобщават авторите на изследването.
Тази идея може да звучи пресилено, но тъй като тъмната материя не може да бъде наблюдавана директно, на пръв поглед скандални предложения заслужават внимателно разглеждане, докато не бъдат окончателно изключени, казват експерти .
Повечето физици, търсещи тъмна материя, търсят частици по-малки от атомите. Но по-масивни парчета тъмна материя, известни като макроскопична тъмна материя, или макроси, биха могли да се крият в космоса. На теория макросите могат пряко да взаимодействат с физически обекти като човешки тела, причинявайки „значителни щети“, според новото проучване, озаглавено Смърт от тъмна материя.
Увреждането от такъв сблъсък би било сравнимо с огнестрелна рана, пишат изследователите. Техните констатации са публикувани онлайн в изданието arXiv.
Нека да е ясно, учените не са намерили хора с тъмни рани от тъмна материя, така че вероятно такава форма на тъмна материя не съществува, се казва в проучването. Въпреки това, изследването на тази възможност постави нов ъгъл в търсенето на тъмна материя: използване на човешкото тяло като детектор на тъмна материя, съобщават учените.
Знаем, че тъмната материя съществува само от косвени доказателства, тъй като тя упражнява гравитационно привличане към обекти във видимата вселена. Усилията за директно откриване на тъмна материя обикновено са насочени към отделни частици и техните взаимодействия с обикновената материя, като се използват чувствителни машини или масивни атомни разбивачи като Големия детектор на Ксенон (LUX) и Големия адронен ускорител (LHC).
Макроскопичната тъмна материя, от друга страна, „е съставна част от много, много частици“, казва водещият автор на новото изследване, Джагит Сингх Сиду, от катедрата по физика в Case Western Reserve University в Кливланд.
„Макросите биха могли да имат маси до размера на малка планета“, казва Сидху за изданието Live Science. И докато няма твърди теоретични основания, които да предполагат, че макросите изобщо съществуват, изследването им все пак е полезно, просто защото няма окончателен сигнал за никакъв вид тъмна материя, казва Сиду.
Всъщност, космолозите знаят само това, че тъмната материя чувства гравитацията и клъстърите заедно, „и това е всичко“, казва Мандип С.С. Гил, космолог от Института по астрофизика и космология на Кавли в Калифорния.
Тъмната материя може да е толкова лека колкото аксиона, хипотетичната частица, многократно по-малка от електрон. Тайнственото вещество може да бъде също толкова тежко, колкото и първичната черна дупка – хипотетичен тип черна дупка, образувана скоро след Големия взрив – „която може да бъде няколко пъти по-голяма от масата на слънцето“, казва Гил, който не участва в новото проучване.
Изследването на тъмна материя с всякаква степен на точност е станало възможно само през последните няколко десетилетия. Изследвания като това са важни, защото проучват границата на това, което вече е известно за загадъчната субстанция, казва Гил.
„Има много отворени въпроси. Но направихме невероятни крачки за няколко десетилетия и ще продължим да напредваме“, казва той. – „Това не означава, че със сигурност ще намерим образци от тъмна материя, но се обзалагам, че след 20 години ще знаем много повече“.
