Монументът в Хаю Марка: Врата към света на боговете

През 1996 г. туристическият гид Хосе Луис Делгадо се натъкнал на интересна находка, изучавайки местните забележителности.

Оказало се, че местните познават каменната забележителност доста добре, дори тайно я охраняват. Те вярват, че това не е обикновена археологическа находка, а реален портал към други светове.

Този огромен, наподобяващ врата, монумент се намира в планината Хаю Марка, до езерото Титикака в Южно Перу.

На 35 километра от град Пуно, районът отдавна е известен сред местните индианци като Градът на боговете. Въпреки че тук всъщност никога не са откривани останки на древен град. Мястото е било наричано още Гората на духовете и Каменната гора.

Туристическият гид и инструктор по скално катерене Хосе Луис Делгадо се натъкнал на Вратата на боговете през 1996 г., докато се опитвал да опознае местността, търсейки нови маршрути.

„Когато я видях за първи път, щях да припадна“, казал тогава пред пресата откривателят.

Хората, които живеят наблизо се страхуват от мястото и не обичат да са около него.

Споделят, че мнозита се изчезнали тук, случвали са се странни явления.

Според тях боговете са се явявали в подножието на вратата неведнъж, за да споделят ценни знания или да предупредят за наближаващи природни катаклизми. Ту под формата на огнени топки, ту в човешки вид.

Отвън „порталът” представлява гладко изсечена скала, вероятно от гранит, с два вертикални прореза и ниши между тях.

Отдалеч прилича на огромна порта изсечена направо в скалата, висока 7 метра и също толкова широка.

В центъра ѝ е разположено отверстие с кръгла форма, наподобяващо по-малка врата, което някои приемат за дръжка.

Още преди Делгадо да открие портата, пилотите, които прелитали наблизо, докладвали за наличието на странни каменни структури и скали с необичайна форма. След откритието на Хосе Луис се оказало, че формата е най-малкото загадъчно нещо, свързано с вратата.

Учените започнали да изследват, търсейки предназначението ѝ. И се натъкнали на тайни пазачи, които се грижили за мястото без да вдигат много шум. От тях именно археолозите успели да научат някои интересни легенди, съхранени от времето на инките.

Пазителите на вратата разказали, че тя е наследство от цивилизацията на инките и че през нея смелите и надарени със специални способности герои намирали пътя си към света на боговете.

Имало много смели мъже, които идвали тук, преминавали през вратата, но малцина от тях успявали да се върнат. А онези, които все пак се връщали, били благословени с непостижими дори за съвременните земни жители знания и умения.

Една от историите, разказани от пазачите, била за жреца Арами, който държал ключа към Вратата на боговете. Т.нар. „Ключ към Боговете на седемте долини” представлявал метален (според някои – златен) диск, който перфектно пасвал в отверстието на вратата.

Във времето, когато Лемурия (митичен остров в Индийско море) потънал в океана, Арами получил поръчението да пренесе свещените свитъци и златния слънчев диск в района на езерото Тикикака. Той ги поверил на монасите от манастира „Братството на седемте лъча”. Когато пристигнали инките, ключът заедно със свитъците бил преместен в главния Храм на слънцето.

Ключът бил загубен по време на нашествието на конкистадорите, заедно с други ценни артефакти. Според легендата, Арами събрал оцелелите след първите атаки и се отправил към вратата. Шаманите, които я пазели, направили специален ритуал, тя се отворила и хората изчезнали някъде…

Съставът на учените, работещи в обекта, е практически неизвестен. Всичко се пази в дълбока тайна. Но е известно, че перуанците, обикновено ревностно пазещи своето историческо наследство, са привлекли към изследването специалисти от САЩ – екстрасенси, уфолози, физици и парапсихолози.

Според откъслечните сведения, станали обществено достояние, учените, изследващи Вратата на боговете, са открили удивителни неща.

Катар Мамани, един от първите допуснати до тайнствената скала, уверява, че районът е пълен с обекти с неизвестен произход, които били не само „почувствани”, но и регистрирани с измервателни уреди.

При пристигане на място Мамани огледал скалата и я снимал. Но когато след няколко часа се опитал да се приближи към вратата с измервателна апаратура, неочаквано се натъкнал на препятствие. Въздухът неестествено се сгъстил, сякаш не желаел да пропуска човека, усещали се електрически заряди.

При самата врата се материализирали огнени топки и вихри, които започнали да се удрят в гранита. От тези удари върху камъка се появили петна от сажди, а по-късно – синкави капки течност.

Докосвайки се до вратата, Мамани почувствал слаби електрически заряди, както и необичайно въодушевление.

По-късно пред очите на учения започнали да изникват чудни кристални конструкции със син цвят.

Вечерта случващото се около вратата напомняло огнена феерия. Избухвали пламъци, огнени вихри, електрически разряди, облаци енергия в най-различни форми, а накрая на вратата се появило огромно изображение на човешко лице.

Междувременно в лагера на изследователите всички уредили се повредили, включително най-обикновените фенери.

Мамани е убеден, че се е сблъскал не с изкуствени обекти или природни явления, а с други форми на живот.

Той смята, че загадъчните обекти по време на визуалния контакт с учените не само проявявали признаци на способност за мислене, но и демонстрирали емоции.

Американският екстрасенс Антъни Силва споделя, че като се приближил към вратата почувствал необичайно силни, подредени потоци енергия. Като се настроил на една вълна с тях, Силва успял да види огнени стълбове, излизащи от земята и стигащи до звездното небе. Видяното се съпровождало с ритмични барабанни удари.

Тези разкази може би звучат странно, дори налудничаво, но е факт, че индианците описват контактите си с боговете, идващи от вратата, по много подобен начин.

През последните няколко години местните виждат често различни по цвят сфери, които висят над долината. Казват, че са НЛО.

Убедени са, че съвсем скоро вратата ще се отвори и боговете ще се върнат при хората със своите „слънчеви кораби”. За да им донесат мир и познание.

Дали ще се случи? Надяваме се, че ако вратата се отвори, учените няма да скрият това от нас, широката публика. Въпреки всички мерки за строга секретност на разкопките и изследванията.