Можем ли да се отървем от ядрените отпадъци като ги пратим към Слънцето?

Ядрените отпадъци са една от най-големите пречки пред развиването на ядрената енергетика. Какви ли идеи няма как да се освободим от тях, но всичките са скъпи и все още неприложими. Ето още една идея. На пръв поглед изглежда толкова лесно и привлекателно. Защо да не натоварим и изпратим в космоса опасните отпадъци? Или направо към Слънцето където да изчезнат и да не ни тревожат повече?

Този план поне засега е трудно осъществим, първо защото ракетите все още са прекалено скъпи за да ги пълним с боклук. А също и (което е по-важното) защото да се изпрати нещо към Слънцето е изключително трудно.

Представете си и нещо друго. Ако по някаква причина ракетата се взриви при излитане и е пълна с радиоактивни отпадъци?! Дори да няма инцидент обаче, процесът би бил почти невъзможен.

Земята обикаля Слънцето с 30 км в секунда. Това е около 108 000 км в час. Ако искаме да изстреляме ракета към Слънцето, тя трябва да ускори поне до 108 000 км час в посока обратна на земната орбита. Ако това не стане, космическият кораб ще остане в елипсовидна орбита и никога няма да стигне близо до Слънцето. Вторият най-бърз досега космически уред, New Horizons, е напуснал Земята със скорост около 54 000 км в час. Най-бързият е Juno.

Много по-лесно е да се постигне излизане на космически кораб от нашата Слънчева система. За целта е нужно да се постигне скорост „едва“ от 11 км в секунда. С други думи много по-лесно е да се изпрати космически кораб към друга звезда, отколкото към нашето Слънце.

Парадоксално, но ще бъде по-лесно да се достигне Слънцето от Марс или друга планета, разположена по-далеч от него в сравнение със Земята. Това е така, защото колкото по-близо е планетата до Слънцето, с толкова по-голяма скорост обикаля около него. Тогава се нуждаем и от повече енергия.

Мечтата да се освободим от опасния боклук като го запратим да изгори към Слънцето си остава само мечта. За съжаление той си остава на земята, където трябва да го пазим в специални скъпи хранилища стотици и повече години. И да внимаваме страшно много.