Сондата Juno влезе в Guiness като най-бързия космически кораб

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Ивайло Красимиров

Преди специалистите от НАСА да включат двигателя на Juno, за да забавят сондата и тя да се установи в орбита около Юпитер, космическият кораб се е движил в космоса със скорост, която е трудно да си представим. Това даде основание на експертите от Guinness World Records да съобщят, че това е най-бързият космически кораб, построен някога от човешка ръка хора.

Juno e с размерите на баскетболно игрище и преди НАСА да „натисне спирачката“ е летял със 165 000 мили в час (265 485 км/ч). При включването на двигателя – спирачка скоростта на сондата за 35 минути е намалена до 1212 мили в час. Така Juno подобрява рекорда на сондата Helios 1, който беше поставен преди няколко десетилетия.

След като беше изстрелян през август 2011 година, Juno е изминал 1.7 милиарда мили (2,7353 милиарда километра) за да достигне до орбитата на Юпитер. Сега корабът обикаля около газовия гигант, най-голямата планета на нашата слънчева система. Нужни са му 53 земни дни, за да направи една пълна обиколка около нея.

През октомври сондата ще бъде свалена на по-ниска височина над планетата и ще прави една обиколка на Юпитер за 39 дни. Това ще позволи на НАСА да проучи по-добре високата радиация около планетата и състава на нейните облаци. Задвижвания със слънчева енергия Juno ще проучи също така магнитното поле на Юпитер и състава на структурата на планетата.

Юпитер е древна планета от нашата слънчева система и учените се надяват чрез данните идващи от газовия гигант да разберат по-добре тайните на образуване на нашата слънчева система.

Тагове:
Категории на статиите:
Слънчева система

Коментари

  • Здравей Ивайло. Скоростта е относителна и векторна величина. Когато се говори за скорост, трябва да се посочи спрямо какво има тази скорост от 165000 мили/час. Спрямо Земята, Слънцето или Юпитер!!! (разбира се че не е спрямо Юпитер). Второ: Джуно не се движи на слънчева енергия. Огромните слънчеви панели имат функцията на осигурят само ел. енергия за функциониране на самия апарат и неговите уреди. Движението на този етап в Слънчевата Система се осигурява само от първоначално зададения импулс от химически двигател, при напускане орбитата на Земята, после всичко си е по законите на гравитацията. Малките промени в скоростта имат задачата само за корекция на курса и навлизане в орбита около друго небесно тяло.

    Недялко 11 юли 2016 04:58 Отговор
  • Разбирам, че в оригинала е „мили“, но в България употребяваме системата SI. Затова би трябвало да преизчислите, а не да карате читателя да прави това.

    Оня 9 юли 2016 11:53 Отговор
    • Благодаря. Коригирано.

      Ивайло Красимиров Ивайло Красимиров 9 юли 2016 12:15 Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори