Латиница или йероглифи – на мозъка му е все едно

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© Stuart Miles / FreeDigitalPhotos.net

Антония Михайлова

Едва ли бихме повярвали, ако ни кажат, че изучаването на китайски език е почти същото, както например да научим френски. За мозъка обаче няма никаква разлика между езиците. Изследователи от френския институт Inserm са открили, че при четене на различни езици в мозъка се включват едни и същи системи за разпознаване на символи.

Смята се, че четенето се опира на работата на две невронни системи. Едната разпознава думата, а втората отговаря за движението на ръката, когато искаме да напишем нещо. Дълго време не било ясно как работят тези системи в различни културни контекстове. Смятало се, че различията между Изтока и Запада се дължат на самите нервни системи, тоест системите за разпознаване на текст действат различно при европейците и да речем китайците.

С магнитно-резонансна томография учените открили, че при китайците и французите, които четяли текст на своя и на чуждия език, работят едни и същи невронни структури.

При четенето се включва особена зона в задната част на лявото полукълбо, която създава визуален образ на думата. Но в случая с йероглифите огромно значение има написаното и калиграфските особености на конкретния знак. И се появили данни, според които за четенето на китайски се изисква участието на моторните зони на кората. И че това е необходимо само при йероглифен текст. Този път, както пишат изследователите в сп. PNAS, те успели да покажат, че за четенето на думи, написани на латиница, също е необходима активността на моторната, „пишеща” зона на кората.

За да разделят двете четящи активности на мозъка, учените използвали трик. Те показвали на участници в експеримента думи (или йероглифи), които трябвало да прочетат. Преди основната дума на екрана за много кратко време се появявала друга, която съзнанието не успявало да запамети. Тази „подсъзнателна” дума можела да затрудни или да помогне на бъдещото четене.

Например на екрана за 50 милисекунди се появявала същата дума, която после трябвало да бъде прочетена съзнателно. И тогава нейното разпознаване се облекчавало. Или същата дума се появявала за кратко, но написана обратно – тоест усложнена. Тази уловка позволила да се открие, че при четене и на френски, и на китайски работи писменият център. Разликите били чисто количествени – китайският йероглиф карал писмения център да действа по-активно.

От практична гледна точка това означава, че при обучение на даден език, независимо родния или чужд, следва да се обръща еднакво внимание и на четенето, и на писането. Колкото по-бързо детето разбере как се пишат думите, толкова по-бързо ще се научи да чете.

Източник: Nature News

Категории на статиите:
Аз, човекът

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори