Различни аспекти от зрителни данни от рода на форма и цвят се експлоатират в нашия мозък отделно един от друг, преминавайки през йерархична верига специализирани невронни структури.
Зрението дава на мозъка огромен масив данни, сред които може да се отделят такива, които се отнасят за цвят, форма или например черти на лицето, ако гледаме друг човек. Ако започнем да описваме това, което виждаме, то, разбира се, ще разделим тези признаци. Но разделя ли ги мозъкът? В смисъл разделени ли са при него характеристиките на обектите под различни невронни области?
Ясно е, че такива признаци може да се разделят на нива, но да речем чертите на лицето са понятие не от същия порядък, както геометричната форма или цвета. (За разпознаване на лица в нашия мозък има специална структура.) Как тогава ги възприема мозъкът – кое по-рано, кое по-късно? Психолозите например твърдят, че цветът се възприема от нас независимо от формата.
Роза Лафер-Соуса и Бевил Конвей от Харвард опитали да проверят съответства ли тази психологическа особеност на невроанатомичното устройство на мозъка, а заедно с това да изяснят как различните визуални признаци се съчетават в една мозъчна „видеокарта”.
Изследователите показвали на макаци различни обекти, едновременно наблюдавайки с функционална магнитно-резонансна томография мозъчната активност на животните. Преди всичко учените се интересували от долната част на темпоралния кортекс, който се смята, че ни позволява да възприемаме околните предмети като предмети, тоест в качеството на набор от определени визуални характеристики. Според една популярна теория различните отдели от тази кора са организирани като йерархични, всеки следващ от които обработва информация от по-високо ниво.
Авторите успели да установят, че различните визуални признаци наистина са разпределени по различни отдели на долната част от темпоралния кортекс, макар тези отдели за форма, цвят и лица в известна степен да се припокриват. Освен това се оказало, че реакцията на цвят или на друго лице има няколко стадия, тоест в обработката на отделния признак може да се разграничат няколко фази.
Като цяло, както пишат учените в Nature Neuroscience, „изчислението” на изображението в мозъка протича по успоредни възходящи потоци данни, които преминават от един невронен участък в друг и чиято успоредност съответства на различни признаци. За това какви различни нива може да има при обработката на един и същ признак, изследователите още не знаят.
В случая с цвета може да се предположи, че отначало мозъкът общо определя оттенъка, а след това включва паметта, която вече конкретизира този оттенък – например „зелен като трева” или „зелен като бор” и т.н. Но това, повтаряме, изисква по-нататъшни психологически и невробиологични изследвания, да не говорим, че такъв опит би било добре да се повтори с човешки мозък.
Впрочем вероятно паралелно-йерархичният начин за обработка на зрителна информация е свойствен не само на резусите, но и на всички примати, и много въпроси, отнасящи се до човешката психология на възприятието, може да се изучават в еволюционен аспект, с участието на нашите „братовчеди”.
