И без супергерои може да се повдигат планини. Мълнията например е в състояние да свърши тази работа.
Резултатите от ново изследване сочат, че мощните взривове, предизвикани от удари на мълнии, създават купища смесени породи на планинските върхове. Честите взривове са способни да пречупят високите върхове по-бързо, отколкото лютият студ (при ниски температури водата замръзва в пукнатините и разрушава скалите).
В африканските Драконови планини на Лесото една мълния може да откъсне от 3 до 10 куб. м планински породи, твърди водещият автор на изследването Джаспър Найт, геоморфолог от университета на Уитуотърсранд. Изследователският екип стигнал до извода, че честите удари на мълнии в планинските върхове в съчетание с глобални ерозионни процеси водят до намаляване на планините.
„Мълниите значително влияят на планинското образуване. Те са способни да предизвикат ерозия на ландшафта и формирането на пукнатини в коренните породи – коментира Найт. – С помощта на това изследване сме планирали да осветим ролята на мълниите във формирането на континенталния пейзаж.”
Смята се, че планинските върхове, намиращи се на височина над 3050 метра, се разрушават много, много бавно, в течение на стотици хиляди години. Бавното разрушение става на първо място поради изпарението на водата и образуването на лед в пукнатините, което раздробява скалите на части. В САЩ много планински масиви се разрушават по подобен начин, включително Сиера Невада и Скалистите планини.
„Нерядко хората, изучаващи тези региони, смятат, че те не се променят въобще – казва Найт. – Нашето изследване сочи, че един удар от мълния е способен да пусне дългосрочен процес, водещ след себе си сериозни промени. Тези планини са по-динамични, отколкото сме смятали, в тях протичат много повече изменения.”
Макар че това изследване е първото, стигнало до извода, че ударите от мълнии са способни да предизвикат ерозия, геолозите отдавна се досещали за това. Намерените доказателства били много редки, но очевидни – обгорени лишеи на повърхността, поместен от мястото си камък, както и образувал се от въздействието на високите температури фалгурит.
Ударът от мълния трае по-малко от секунда. Но по време на летни бури, според данните от спътниковото проследяване, почти всекидневно мълнии се „сипят” над планините, често удряйки в един квадратен километър повече от 30 пъти.
Геоморфологът Боб Андерсън от университета на Колорадо в Боулдър разказва, че е видял мълния, изрязала в почвата траншея с дължина 50 метра и ширина 10 сантиметра. Също веднъж той забелязал как високопланински камък се поместил на разстояние сто метра от своето първоначално място и нищо освен мълнията не можело да обясни това.
© Jasper Knight
Интензивните електрически разряди, температурата, близка до 30 000 градуса по Целзий, също водят до образуването на магнитни минерали в планините. Енергията на мълнията частично разтопява камъка, а при охлаждане се получава отпечатък от магнитното поле на заобикалящата го среда.
Найт и колегите му обикаляли поразените от мълнии скали в Драконовите планини с компас. Най-високите планини в Южна Африка са били образувани от базалтови породи преди около 180 милиона години, когато Африка се е отделила от суперконтинента Гондвана.
„Когато се приближавахме към място на удар от мълния, стрелката на компаса започваше да се движи, а понякога много бързо да се завърта на 360 градуса”, разказва Найт.
Независимо от тези впечатляващи ефекти ролята на мълниите в унищожаването на скалите по-скоро се ограничава от височината. На по-ниски височини енергията се поглъща от дърветата, почвата и… животните.
Статията на изследователите е публикувана в сп. Geomorphology.
