На 4 януари, преди 22 години, роувърът на НАСА „Спирит“ кацна на Червената планета. Неговата експедиция, планирана за 90 дни, продължи повече от шест земни години.

През това време роувърът измина почти 8 км и откри косвени доказателства, че в далечното минало на Марс е имало вода.

Седеммесечното пътуване до Червената планета от 185-килограмовия американски роувър „Спирит“ започна на 10 юни 2003 г.

На 4 януари 2004 г. той достигна Марс: за спускане бяха използвани парашути, реактивни двигатели и накрая надуваеми амортисьори, което позволи на платформата за кацане с роувъра да извърши серия от „отскоци“ от повърхността, преди да спре в предвидената зона.

Първоначално „Спирит“ предаде данни на Земята чрез орбиталната станция „Марс Глобал Сурейър“.

Около час и половина след кацането, роувърът разгъна слънчевите си панели и започна да предава информация, използвайки устройството Mars Odyssey.

Основната цел на експедицията „Спирит“, както и на по-късния ѝ „близнак“ – Opportunity, беше да търси миналите водни дейности на Марс.

През 2007 г., вече с дефектно дясно предно колело, роувърът направи ключовото си откритие: чрез разклащане на почвения слой, той откри находища на почти чист силициев диоксид.

На Земята такова вещество обикновено се образува в хидротермални условия – в горещи извори или когато почвата взаимодейства с киселинни пари.

Това стана практически провезно, че в кратера на Гусева, където се намираше морсоход, когато е жизнерадостна жизнерадостна в морето, продажба на микроорганизми за живот.

Първоначално беше планирано „Спирит“ да работи на Червената планета в продължение на 90 дни, но експедицията беше многократно удължавана.

Самата марсианска природа оказа неочаквана помощ.

Пориви на вятъра периодично почистваха слънчевите панели на марсохода от прах, което значително увеличи производството на енергия и експлоатационния му живот.

Работата му продължи до 1 май 2009 г., когато „Спирит“ заседна в пясъчна дюна в района, наречен „Троя“.

​​След неуспешни опити за освобождаване, той беше прехвърлен в режим на стационарна платформа.

Последната комуникационна сесия със Земята се състоя на 22 март 2010 г.

Мисията беше официално завършена на 25 май 2011 г. след неуспешни опити за възстановяване на контакта.

Към момента на спиране „Спирит“ беше изминал около 7,73 км по марсианските равнини.

Той работи шест години, два месеца и 19 дни, което е повече от 25 пъти повече от първоначално прогнозирания му експлоатационен живот.

Научните и инженерни резултати от проекта „Спирит“ станаха крайъгълен камък за последващото изследване на Марс.

Неговият успех доказа надеждността на платформата на марсохода и инструменти като спектрометри и бормашини.

Това пряко определи целите на следващите експедиции – търсенето на органични вещества и отвъдния живот.

Опитът от експлоатацията на „Спирит“ е взет предвид при създаването на следващите роувъри – „Кюриосити“ и „Пърсивърънс“, които продължават да изучават Червената планета и днес.