На 6 август 2012 г. в кратера Гейл на Марс се приземи „Кюриосити“ – марсоходът на НАСА, който по онова време беше най-добре оборудваната лаборатория, изпращана някога на Червената планета.

Неговата мисия беше да изследва древни скали, почва и атмосфера, за да установи дали марсианската среда в миналото е била подходяща за микробен живот.

Пътуването до Марс отне на апарата малко повече от осем месеца

Приземяването на „Кюриосити“ се превърна в една от най-сложните операции в историята на изследването на Марс.

Роувърът беше значително по-голям и по-тежък от своите предшественици, което правеше изпитаните дотогава методи за кацане неприложими.

Инженерите трябваше да разработят изцяло нова система: апаратът навлезе в атмосферата, разгърна огромен парашут, след което се спусна с помощта на реактивна платформа, а в последните секунди беше спуснат на повърхността с кабели.

Тази система получи прозвището „небесен кран“.

„Кюриосити“ кацна в кратера Гейл, в подножието на планината Шарп – висока слоеста планина в центъра на кратера.

Мястото не беше избрано случайно: от орбита там бяха забелязани скални образувания, които можеха да съдържат следи от вода.

Планът беше марсоходът да се изкачва по склоновете, изучавайки слой по слой, за да разгадае как се е променяла средата в кратера през вековете.

Основната задача на „Кюриосити“ беше да установи дали древният Марс е бил обитаем за микроорганизми.

За тази цел роувърът беше оборудван със 17 камери, роботизирана ръка, сонда и набор от научни инструменти за анализ на скали, почва и атмосфера.

Първото си голямо откритие марсоходът направи почти веднага след кацането

В района на залива Йелоунайф той проби глинести скали и установи, че някога на дъното на кратера Гейл е имало езеро.

Пробите сочеха към среда, подходяща за прости форми на живот: вода без екстремна киселинност или соленост, необходимите химични елементи и източник на енергия, който микроорганизмите биха могли да използват.

Изкачвайки се по склоновете на планината Шарп, „Кюриосити“ преминаваше стъпка по стъпка през различните епохи от историята на кратера Гейл.

В по-ниските части роувърът изследваше глинести скали, които се формират в по-влажна среда.

По-нагоре започнаха да преобладават сулфатни слоеве, които често остават след изпаряването на вода.

Този маршрут разкри, че древното езеро в кратера не е изчезнало изведнъж

То е ставало по-плитко, отдръпвало се е и е оставяло след себе си пресъхнала кал, докато Марс постепенно е ставал все по-студен и сух.

По време на своето пътешествие „Кюриосити“ откриваше все нови и нови следи от миналото на Марс.

В скали на възраст около 3,5 милиарда години той намери органични молекули, регистрира сезонни промени в нивата на метан в атмосферата. А в релефа и скалните пластове откри доказателства за древни реки и езера.

Първоначално мисията беше планирана да продължи две земни години, но марсоходът продължава да работи в кратера Гейл и до днес.