Нови данни за състава на лунната повърхност, получени с помощта на инфрачервена и неутронна спектроскопия, позволяват да се предполага, че във вътрешността на земния спътник може да има вода или водородсъдържащо вещество.
Преди мисиите „Аполо“ учените смятаха, че на Луната може да се открият следи от вода, но тя се намира близо до полюсите на нашия спътник. Когато изследователите получили първите образци от лунния грунт, то не открили никакви следи от вода или вещества, съдържащи вода, и от този момент въпросът бил приключен.
И все пак за последните десет години са получени нови данни, които отново направили актуална тази стара дискусия. Новият анализ на вулканично стъкло, добито на Луната, е установил, че във вътрешността на спътника все пак може да има вода.
Направената неутронна спектроскопия е дала смесени резултати, но ето че данните от инфрачервената са дали по-интересни изводи. Заедно те позволяват да се предположи, че под повърхността на Луната действително има вода, пише Phys.org.
Астрономите Антъни Кейс и Джъстин Каспър са предложили нов метод по търсене на хидратирани вещества – например вода. Те решили да измерят силата на протоните, излизащи от лунната повърхност, с помощта на CRaTer (Космическо-лъчев телескоп за търсене на ефекти от радиация), който се намира на Лунната орбитална сонда.
Schwadron et al. 2016
Космическите лъчи, достигайки лунната повърхност, избиват от нея протоните, които фиксира CRaTer. Учените са провели редица лабораторни тестове, използвайки ускорител на частици, за да имитират ефекта, който космическите лъчи оказват на водородсъдържащия материал.
В резултат изследователите са изяснили, че присъствието на водород – например във вода – снижава общото ниво на протонното лъчение. Оттук следва изводът, че ако около лунните полюси има вода, то сканирането в тези области ще покаже значително снижаване на протоните.
Но данните, получени от CRaTer, коригирали тази теория. На полюсите протонното лъчение се оказало дори по-високо, но инфрачервената спектроскопия е показала наличието на вещества, съдържащи водород.
Учените скоро разбрали, че причината за толкова неочаквани резултати е в страничните ефекти, които по-рано били смятани за незначителни.
Протоните и неутроните, изпускани от веществото, намиращо се под лунната повърхност на дълбочина 10 см, се сблъскват с другите атоми и протича излъчване на вторични частици.
Наличието на тези вторични протони корелира с наличието на водород. Учените веднага подложили тази теория на критика и търсят други, не толкова оптимистични обяснения на получените резултати.
И все пак използването на CRaTER за търсене на вода на космически тела се оказва принципно възможно и в бъдеще тази техника ще бъде използвана не само на Луната.
