Наблюдаваме рядкото явление зодиакална светлина

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

© ESO/Y. Beletsky
Антония Михайлова

През следващите две седмици веднага след смрачаване, ако ни провърви, ще можем да наблюдаваме на небето така наречената зодиакална светлина.

Зодиакалната светлина е едно от най-красивите зрелища и е рядко явление. Това неярко светене се поражда от безброй малки частици, разположени в плоскостта на еклиптиката.

Зодиакалната светлина носи името си от древната група от 12 съзвездия, през които преминават Слънцето, Луната и планетите – така наречения Зодиак. Съвременните астрономи предпочитат да използват за обозначение на това явление слънчевата траектория – еклиптиката – и добавят 13-о съзвездие – Змиеносец.

Голяма част от материала на Слънчевата система е концентрирана в плосък диск, съвпадащ с еклиптиката. Освен осемте планети и техните луни в него се намират хиляди астероиди и милиони дребни обекти, включително частици междупланетен прах.

Тези милиони частици са неразличими, но както далечните звезди на Млечния път, създават бледа светлина по еклиптиката. Това явление се нарича зодиакална светлина.

Явлението може да се види в западната част на небето два часа след залеза на Слънцето, когато разсеяните лъчи на нашата звезда съвсем изчезнат. Зодиакалната светлина се появява като слаб конус по посока звездния куп Плеяди в съзвездие Бик.

Зодиакалната светлина най-добре се наблюдава в безлунни нощи в ниските (екваториални) ширини на Земята в периодите, близки до точката на равноденствието, когато еклиптиката пресича хоризонта под максимален ъгъл, тоест вечер през пролетта и сутрин през есента.

Този ъгъл в такива дни на годината е близък до максималната ъглова височина на Слънцето над хоризонта за дадената географска ширина (тоест ъгловата височина на Слънцето над хоризонта в зенита при лятното слънцестоене).

Произходът на праховите частици, които предизвикват зодиакалната светлина, е неясен – тъй като малките частици прах би трябвало да се измитат от Слънчевата система от налягането на слънчевата светлина или вследствие на ефекта Робъртсън–Пойнтинг да се забавят и падат върху Слънцето, то е необходимо източник за попълване на праховия облак.

В качеството на такъв източник се назовава процесът по разрушаване на астероиди и комети и постепенното раздробяване на техните останки, прахът от кометите от облака на Оорт и праховата съставка на слънчевата корона (F-корона).

Категории на статиите:
Орбита

Коментарите са затворени.

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори