Има светлина в края на тунела, за да може първата „къртица“ да влезе под повърхността на Марс, надяват се учените. „Къртица“ е псевдонимът за инструмента, официално известен като „пакет за топлинен поток и физически свойства“ на борда на мисията за кацане на NASA InSight. Това е надеждата на учените за поглед вътре в Червената планета и за събиране на данни, за да се разбере нейната геология и вътрешна структура. „Къртицата“ е един от трите ключови инструмента за постигане на това – но в продължение на повече от година персоналът на мисията не успява да го разгърне.
Но след сериозни усилия, може и да има резултат. „След няколко асистенции от роботизираната ръка, „къртицата“ изглежда вече е под повърхността“, се казва в официалния акаунт на мисията в Twitter от 3 юни. „Това беше истинско предизвикателство за отстраняване на неизправности от милиони километри. Все още трябва да видим дали „къртицата“ може да копае самостоятелно. „
„Къртицата“ се състои от свредел, подобно на бормашина и много топлинни сензори, които са прикрепени към основното тяло на апарата за кацане. Инструментът е проектиран да се „гмурне“ на 5 метра под повърхността на Марс в близост до мястото на което е кацнал InSight в регион, наречен Елизиум Планиция (Elysium Planitia). Идеята е, температурните сензори на „къртицата“ да изучават скалата, през която копае и да оценяват как енергията се движи от ядрото на планетата.
Това е напълно нов тип инструмент за Марс, но въпреки че екипът го изпробва дълго на Земята, такива аналози никога не могат точно да съвпадат с обстоятелствата на Червената планета. И така, почти веднага щом „къртицата“ тръгна на марсианското си приключение, тя се забива но след това се връща назад. Оттогава персоналът на InSight опитва редица тактики, за да успее „къртицата“ да копае, но всеки път се сблъсква с препятствия.
Най-новата техника, за да започне работа на свредела, включва използване на „ръката“ на апарата за кацане, която леко натиска края на „къртицата“, докато копае, за да не се връща назад, а да продължи под повърхността. Това е деликатно действие, тъй като екипът на InSight трябва да внимава, за да не повреди връзката между „къртицата“ и сондата за кацане.
Но според нова публикация в блога на Тилман Спон, учен от немската космическа агенция, ръководещ екипа на „къртицата“, тази техника най-накрая дава известен напредък. „Къртицата“ вече е почти изцяло под марсианската повърхност, пише той, с копача в края на рамото под повърхността. „Къртицата“ се е преместила около 7 сантиметра надолу в скалата между 11 март и 30 май.
На следващо място ще дойде онова, което екипът нарича тест „свободна къртица“ тъй като инструментът напредва по-дълбоко, отколкото ръката на лендера може да помогне. Отсега нататък къртицата ще трябва да проправи своя собствен път сама; дали това ще се случи, вероятно ще зависи от това какво сцепление може да намери в околния прах и скала, която я заобикаля.
Външни сили обаче скоро могат да се намесят в кампанията на „къртицата“, според публикацията в блога. „Наближава зимата на северното полукълбо на Марс и скоро ще започне сезонът на прашните бури“, пише Спон. „Атмосферата вече става по-мръсна, а мощността, генерирана от слънчевите панели, намалява. Това може да повлияе на способността ни да извършваме операции с механичната ръка, консумиращи енергия, в близко бъдеще. Стискаме палци „къртицата“ да продължи да се движи.“
