На 29 май 2020 г. семейство слънчеви петна – тъмни петна, които бушуват на повърхността на Слънцето, представляващи области от сложни магнитни полета – изригнаха в най-голямото слънчево огнище от октомври 2017 г. Въпреки че слънчевите петна все още не се виждат, космически кораб на НАСА забеляза пламъците високо над тях.
Слънчевите избухвания бяха твърде слаби, за да преминат прага, при който Центърът за прогнозиране на космическото време – NOAA (който е официалният източник на правителството на САЩ за космически метеорологични прогнози) предоставя предупреждeния и сигнали. Но след няколко последователни месеца с много малко слънчеви петна и малко слънчева активност, учените следят това ново поведение, за да видят дали такива избухвания растат или бързо изчезват.
Слънчевите петна може да са предвестници на слънчевия цикъл, който се усилва и става по-активен. Ще минат обаче още няколко месеца, преди това да се знае със сигурност.
Докато Слънцето се движи през своя естествен 11-годишен цикъл, в който неговата активност се повишава и пада, слънчевите петна също се увеличават и намаляват. НАСА и NOAA проследяват слънчеви петна, за да определят и прогнозират напредъка на слънчевия цикъл – и в крайна сметка – слънчевата активност.
Понастоящем учените обръщат голямо внимание на броя на слънчевите петна, тъй като това е ключово за определяне на датите на слънчевия минимум, което е официалният старт на нов слънчев цикъл. Тази нова активност на слънчевите петна може да е знак, че Слънцето започва нов цикъл, като вече е преминал през минимума.
Въпреки това са необходими най-малко шест месеца слънчеви наблюдения и броене на слънчеви петна след минимум, за да се знае с точност. Тъй като този минимум се определя от най-малкия брой слънчеви петна в цикъл, учените трябва да видят числата постоянно да се увеличават, преди да могат да определят кога точно са били на дъното. Това означава, че слънчевият минимум е разпознаваем само в минал план: Може да отнеме шест до 12 месеца след факта, за да се потвърди кога минимумът наистина е преминат.
Отчасти това е така, защото нашата звезда е изключително променлива. Само защото броят на слънчевите петна се увеличава или намалява през даден месец, не означава, че няма да се обърне посоката през следващия месец и да се върне отново месеца след това. Така че учените се нуждаят от по-дългосрочни данни, за да създадат картина на общите тенденции на Слънцето през слънчевия цикъл. Обикновено това означава, че числото, което се използва за сравняване на всеки даден месец, е средния брой слънчеви петна за шест месеца назад и напред във времето – което означава, че в момента можем с увереност да характеризираме как изглежда слънчевия цикъл през октомври 2019 г. в сравнение с месеците преди него ( определено тогава имаше по-малко слънчеви петна!), но все още не може да се каже как изглежда ноември в сравнение с предходните месеци.
На 29 май обаче, от тези слънчеви петна пламна сравнително малък соларен отблясък от М клас. Слънчевите изблици са мощни изблици на радиация. Вредното излъчване от тези избухвания не може да премине през атмосферата на Земята, за да повлияе физически на хората, но когато са достатъчно интензивни те могат да нарушат атмосферата в слоя, където GPS и комуникационните сигнали пътуват. Интензитетът на това избухване от 29 май е бил под прага, който може да повлияе на геомагнитното пространство и под прага за NOAA да даде предупредителен сигнал.
Независимо от това, това е било първото слънчево избухване от М-клас от октомври 2017 г. – и учените ще наблюдават дали Слънцето наистина започва да се събужда.
