През 2026 г. се очакват редица интересни събития, които ще оставят следа в историята на световната космонавтика. От първия пилотиран полет до Луната за повече от половин век до нови тестове на Starship.

Мисията Artemis II

Вероятно най-значимото събитие на 2026 г. ще бъде мисията Artemis II.

Причините за това са очевидни. Все пак това е първият пилотиран полет извън околоземна орбита от 54 години насам, чрез който човечеството отново ще се докосне до Луната.

Планът на полета изглежда по следния начин:

Свръхтежката ракета SLS ще изведе кораба Orion с четирима астронавти (трима от НАСА и един от Канадската космическа агенция) в околоземна орбита.

След като се увери, че всички системи работят в нормален режим, екипажът ще извърши маневра, която ще прехвърли кораба на траектория за свободно облитане на Луната.

На шестия ден от полета Orion ще премине покрай Луната на минимално разстояние от около 7400 км, след което под въздействието на нейната гравитация ще поеме обратен курс към Земята.

Това ще спести на експедицията необходимостта да използва двигатели за промяна на курса, което би трябвало да намали рисковете.

На десетия ден от полета капсулата с четиримата астронавти ще навлезе в земната атмосфера и ще се приводни.

Разбира се, облитането на Луната не е кацане на нея.

Въпреки това е трудно да се отрече символичното значение на тази мисия. От времето на програмата Apollo са израснали няколко поколения, които не са виждали полети на хора до други небесни тела.

Полетът до Луната със сигурност ще допринесе за повишаване на интереса към космическите изследвания и космонавтиката.

Artemis II ще отбележи и началото на следващия етап от новата лунна надпревара между САЩ и Китай. Към момента изстрелването на мисията е планирано за февруари-март 2026 г.

Новият Starship

Както и през предходните години, вниманието на всички любители на космонавтиката ще бъде приковано към Starship.

Тази година SpaceX планира да започне изпитания на нова, още по-мощна модификация на свръхтежката ракета, обозначена като V3.

Първият полет е предвиден ориентировъчно за февруари и ще следва същата схема като предишните тестове.

Ако V3 се окаже по-надеждна ракета от своя предшественик, SpaceX ще пристъпи към отработването на следващите ключови елементи, необходими за превръщането на Starship от експериментална в работеща система.

Става дума за достигане на орбита, кацане на суша, както и за орбитално презареждане.

Последният елемент е от решаващо значение за програмата Artemis.

Без работеща система за орбитално презареждане SpaceX няма да може да изпълни задълженията си към НАСА.

В рамките на мисията Artemis III спускаемият апарат Starship HLS, който ще бъде презареден в околоземна орбита от кораби-танкери, трябва да спусне двама астронавти на Южния полюс на Луната.

Предвид сложността и амбициозността на проекта е изключително трудно да се правят прогнози за това колко успешни ще бъдат тестовете на V3. Но едно е сигурно – те ще продължат да бъдат едно от главните събития на годината.

Надпреварата за апарати за многократно използване

В продължение на почти десетилетие SpaceX беше единственият притежател на частично многократно използваема орбитална ракета. Това обстоятелство ѝ позволи да заеме безпрецедентни позиции на световния пазар за изстрелвания и да започне изграждането на системата Starlink, чийто мащаб доскоро изглеждаше като научна фантастика.

През 2025 г. обаче ситуацията започна да се променя.

Blue Origin стана втората компания в историята, която успя успешно да върне ракетна степен от Космоса.

А китайската компания LandSpace и Китайската корпорация за аерокосмическа наука и техника направиха първи опити за кацане на степените на своите ракети „Чжуцюе-3“ и „Чанчжън-12А“.

Те завършиха с неуспех, но е очевидно, че това е само началото.

През 2026 г. от тяхна страна ще последват нови опити за връщане на степените.

В надпреварата за многократно използване ще се включат и нови ракети.

Така например Rocket Lab възнамерява да осъществи първото изстрелване на своя носител от среден клас Neutron.

Той е интересен с „разгъващата се“ конструкция на челния обтекател, което позволява връщането му на Земята заедно със степента.

Планира се и дебютът на редица други ракети с многократно използваема първа степен. Сред тях са Terran-R, Hyperbola-3, „Чанчжън-10А“…

Да, датите на изстрелване на значителна част от тях впоследствие може да се изместят за следващата година.

А ракетите, които все пак полетят, едва ли ще успеят да се върнат на Земята от първия път. Въпреки това, с голяма вероятност 2026 г. ще ни донесе нови носители за многократна употреба.

Първата частна орбитална станция

В продължение на много години разговорите за частни орбитални станции не надхвърляха рамките на красиви обещания и концепции.

Най-близо до реализацията на тази цел стигна компанията Bigelow, която дори изстреля експериментален надуваем модул, станал част от МКС. Но след това тя банкрутира.

Въпреки това през 2026 г. може да станем свидетели на появата на първата в историята частна орбитална станция.

Тази задача се опитва да реши компанията Vast Space.

Компанията Vast Space за първи път обяви плановете си за създаване на орбиталната станция Haven-1 през 2023 г. Основната разлика на този проект от други подобни, които така и не напуснаха чертожната дъска, е неговата относителна простота.

Докато други компании обикновено анонсират сложни многомодулни орбитални станции, Haven-1 ще се състои само от един 14-тонен отсек с вътрешен обем от 80 м³, който не е предназначен за постоянно пребиваване на хора.

Станцията ще разчита на животоподдържащите системи на корабите Crew Dragon и ще може да осигури престой на четирима астронавти за период от 30 дни.

Заваряването на основния корпус на Haven-1 вече е приключило.

В момента Vast Space активно го тества, както и различни компоненти на бъдещата станция, като слънчеви панели и скачващ механизъм.

От Vast Space се надяват да изстрелят своята станция някъде през втората половина на 2026 г.

Разбира се, предвид амбициозността на задачата, датата може да се промени.

Не е изключено изстрелването на Haven-1 в крайна сметка да бъде отложено за 2027 г. Все пак, надеждите са, че чакането няма да е твърде дълго.

Първата търговска орбитална станция със сигурност ще се превърне в мощен стимул за други подобни проекти и ще ускори тяхната реализация.

Събития в далечния Космос

През 2026 г. ни очакват и немалко интересни събития в далечния Космос.

Планирано е изстрелването на цели четири частни мисии до Луната (Blue Moon Pathfinder Mission 1, IM-3, Griffin Mission One, Blue Ghost Mission 2).

Китай също ще изпрати своя мисия до спътника на нашата планета. Става дума за „Чанъе-7“, която има доста сложна архитектура, включваща сателит-ретранслатор, спускаем апарат, луноход и дори летящ дрон. Очаква се тя да кацне на южния полюс на Луната в края на 2026 г.

През 2026 г. за първи път ще видим в близък план и няколко обекта от Слънчевата система.

През юни китайската мисия „Тянвън-2“ ще влезе в орбита около астероида Камоалева. Той е квазисателит на Земята и се предполага, че е отломка от Луната, избита в резултат на сблъсък.

През юни японският апарат „Хаябуса-2“ ще прелети покрай астероида Торифуне.

А през декември европейският апарат Hera ще достигне двойния астероид Дидим. Hera ще проучи щателно Дидим и Диморф, за да събере възможно най-много информация за това как ударът е повлиял на тази двойка.

За края на 2026 г. е планирано и изстрелването на японската мисия MMX. Нейната цел ще бъде доставянето на Земята на проба от веществото на Фобос.

Заедно с нея към Марс ще се отправят и двойка сонди ESCAPADE, които в момента се занимават с мониторинг на космическото време в една от точките на Лагранж.

А европейско-японската мисия BepiColombo най-накрая ще влезе в постоянна орбита около Меркурий. След това тя ще се раздели на два отделни апарата, които ще пристъпят към изучаването на първата планета от Слънцето.