От гигантски вулкани до фрагмент от Световния търговски център – Червената планета крие множество изненади.

Трима души се опитаха да съдят НАСА за „нашествие“ на Марс

На 4 юли 1997 г. безпилотният космически апарат на НАСА „Патфайндър“ успешно каца на Марс. Мисията се превръща в огромен скок напред в изследването на планетата, но трима мъже от Йемен обявяват, че са наследили Марс от своите древни предци и че НАСА незаконно е нахлула в техните владения.

Мъжете подават иск в главната прокуратура с искане НАСА да прекрати изследванията на Марс. Делото е бързо прекратено, след което те се опитват да продават парцели марсианска земя на цена от 2 долара за квадратен метър. Както може да се очаква, и това им начинание не се увенчава с успех.

На Марс прашните вихри могат да достигнат височина от 20 километра

На Земята прашните вихри, известни като „прашни дяволи“, рядко надвишават 300 метра. Те се образуват, когато горещ въздух се издига нагоре и завихря прах в структура, наподобяваща торнадо. Въпреки това те не са толкова мощни, колкото истинските торнада, макар че могат да нанесат щети на по-малки постройки.

На Марс обаче тези вихри могат да достигнат колосална височина, простирайки се на километри в атмосферата.

През 2012 г. НАСА заснема вихър с височина приблизително 19 300 метра. Макар това да звучи плашещо, марсианските прашни дяволи обикновено са по-слаби от земните.

Поради разредената атмосфера на планетата, дори при високи скорости, често надхвърлящи 97 км/ч, ветровете оказват много по-малко налягане.

В началото на XX век адвокат се опитва години наред да установи радиовръзка с Марс

Д-р Хю Мансфийлд Робинсън е бил юрист с необичайно хоби: опитвал се е да установи комуникация с марсианци. Той твърдял, че е влязъл в телепатична връзка с тях още през 1918 г. и дори описвал посещенията си на планетата чрез астрална проекция.

Според Робинсън обитателите на Марс били високи, с отличителни външни черти и притежавали напреднали познания в областта на безжичните комуникации.

През есента на 1926 г., когато Марс е бил сравнително близо до Земята, Робинсън се опитва да се свърже с планетата по радиото. Той организира предаване на съобщения, включващи фрази, които според него марсианците със сигурност щели да разберат.

Когато не последвал отговор, Робинсън обвинил за неуспеха инженерите от британската пощенска служба, заявявайки, че те са претоварили късите радиовълни и съобщението му не е успяло да пробие земната атмосфера.

Робинсън не се отказва и повтаря опита си през 1928 г. Той дори твърди, че марсианците „се смеят на нашите учени“, защото те все още не могат да преодолеят атмосферните смущения, които пречат на комуникацията.

Масата на Марс е едва една десета от тази на Земята

Хората понякога погрешно смятат, че Марс е много подобен на Земята. В действителност обаче Червената планета е значително по-малка, като диаметърът ѝ е малко над половината от земния.

В резултат на това масата на Марс е само една десета от тази на Земята, което прави гравитационното му привличане много по-слабо.

Въпреки това, от гледна точка на площта на сушата, двете планети са изненадващо съпоставими. Макар общата повърхност на Марс да е едва около 28% от земната, по-голямата част от нашата планета е покрита с вода. Ако се сравнява само сушата, използваемата площ се оказва почти еднаква.

Вулканът Олимп на Марс е толкова огромен, че дори няма да разберете, че сте на него

Въпреки че Марс е по-малък от Земята, именно на него се намира най-високата планина в Слънчевата система. Олимп е гигантски щитовиден вулкан, пред който земният Еверест (8849 м) изглежда като джудже. Марсианският гигант се извисява на височина между 22 и 26 километра над основата си.

Учените измерват височината на Марс, използвайки отправна точка, известна като ареоид, която е аналог на морското равнище на Земята.

Вулканът е огромен и на ширина – около 600 километра. Поради колосалните му размери и полегатите склонове, човек, стоящ на повърхността му, няма да осъзнае, че се намира на върха на планина.

Частица от Световния търговски център се намира на Марс

Мемориалите обикновено се създават, за да бъдат посещавани, но един от тях се намира на милиони километри от Земята – на повърхността на Марс.

След атентатите от 11 септември 2001 г. инженери от НАСА, работили по марсоходите „Спирит“ и „Опъртюнити“, решават да почетат паметта на жертвите. Те монтират алуминиеви маншети върху кабелните щитове на всеки от марсоходите, изработени от метал, взет от останките на кулите близнаци. Така частица от Световния търговски център се превръща в междупланетен паметник.

Въпреки че „Спирит“ преустановява работа през 2010 г., а „Опортюнити“ – през 2018 г., и двата апарата остават на марсианската повърхност, превръщайки се в далечни паметници на трагичните събития.

Първата близка снимка на Марс е оцветена с пастели

Днес разполагаме с изключително детайлни изображения на Марс, но в началото на 60-те години на миналия век учените са можели да наблюдават планетата само отдалеч. Това се променя на 15 юли 1965 г., когато космическият апарат на НАСА „Маринър 4“ прави първите снимки на Червената планета от близко разстояние.

Предаването на данните към Земята обаче е било бавен процес, а екипът от учени нямал търпение да види резултата.

Вместо да чакат пълната обработка на изображението, инженерите разпечатват цифровите данни и ръчно реконструират картината. Те използват цветни пастели, които просто се оказали под ръка, за да оцветят изображението според стойностите на яркостта.

Получената картина показва поразително сходство с реалната марсианска повърхност, макар съвпадението на цветовете да е било напълно случайно. Тази реконструирана „снимка“ е запазена и до днес и остава уникален артефакт от ранната епоха на космическите изследвания.