В най-далечните и замръзнали кътчета на Земята се намира вулкан, който функционира по коренно различен начин от останалите. Изследователите разкриват неговите уникални особености.

На остров Рос, в едноименното море в Антарктида, се издига вулканът Еребус

Разположен само на 1350 километра от географския Южен полюс, той е най-южният активен вулкан на планетата.

Еребус е известен с постоянно бълбукащото си езеро от разтопена лава, пише Science Alert.

Още през 1991 г. учени, анализиращи газовете, изпускани от вулкана, откриват в тях микроскопични частици кристално злато.

Според данните Еребус изхвърля ежедневно около 80 грама златен прах, който се разпръсква на разстояние до 1000 километра, а вероятно и повече.

Специалистите подчертават, че Еребус е единственият вулкан в света, за който е известно, че изригва кристални частици чисто злато.

Истинската загадка обаче е как благородният метал успява да се отдели от магмата. Наличието на злато във вулканичните емисии само по себе си не е необичайно.

Следи от него са откривани чрез химически анализи в проби от вулкани като Килауеа в Хавай, Етна в Италия, Августин в Аляска и Ел Чичон в Мексико.

Златото вероятно се пренася от горещи вулканични флуиди и газове

Това е логично, тъй като вулканът представлява отвор в земната кора, през който разтопен материал от дълбините се издига на повърхността.

В този своеобразен „котел“ се смесват множество елементи като мед, сребро, живак, арсен, селен, сяра и злато, които могат да образуват различни съединения.

Самото злато не се изпарява, тъй като температурата му на кипене е много по-висока от тази във вулканите.

Смята се, че то се пренася чрез летливи съединения, съдържащи хлор или сяра, които присъстват в горещите вулканични газове.

Изследване, ръководено от геохимика Кимбърли Мийкър от Технологичния институт по минно дело в Ню Мексико, САЩ, установява, че златото от Еребус прави нещо невиждано досега.

Екипът е анализирал проби от сняг около кратера, от газовия шлейф над лавовото езеро и от антарктическата тропосфера на разстояние до 1000 километра.

И в трите вида проби са открити микроскопични частици чисто злато, някои от които с диаметър до 60 микрометра.

Учените изчисляват, че Еребус изхвърля около 80 грама злато дневно, което всъщност е по-малко в сравнение с други вулкани.

Например, според тогавашните измервания, Килауеа е изпускал между 500 и 800 грама на ден, а оценките за Етна са достигали до 2,4 килограма.

Въпреки това в Еребус има нещо уникално, което позволява на златото да се отдели от съединенията, които го задържат във вулканичните емисии.

За повече от 30 години обаче учените все още не са намерили отговор на този въпрос.