Учени откриха растение в Долината на смъртта, което оцелява при температури от 60°C. Оказва се, че това е възможно благодарение на способността му да охлажда листата си.

Долината на смъртта е пустинна падина, разположена в Калифорния и части от Невада, която е дом на множество живописни геоложки образувания.

Регионът обаче е известен и като най-ниското, сухо и горещо място в Северна Америка, пише Science Alert.

Наблюденията показват, че през лятото средната температура в Долината на смъртта достига 49°C, но понякога може да се покачи и до 60°C.

Затова не е изненадващо, че в обширната територия на парка почти липсва растителност. Почти.

Един вид от местната флора се е адаптирал изключително добре към тези сурови условия

Това е храстовидното цъфтящо растение Tidestromia oblongifolia, известно още като аризонска медена трева.

Оцеляването в условия на екстремна жега е невероятно трудно, но ключов фактор за способността на медената трева да вирее при толкова високи температури е, че растението може значително да охлажда собствените си листа, като температурата им пада доста под тази на околния въздух.

Според учените растението е способно да се охлажда толкова ефективно, че може да оцелее при температури, доближаващи горната граница за сложни живи организми, която е 60°C.

Изследователите са си поставили за цел да разберат как растението успява да преживее екстремните горещини

Екипът събрал семена от 223 диви растения от целия ареал на вида, включително популации от Долината на смъртта.

След това над 1200 разсада били подложени на изтощителен топлинен режим, като постепенно били аклиматизирани, преди да бъдат изложени на 60°C за 6-8 часа дневно в продължение на повече от 7 дни.

Резултатите показали, че не всички растения са оцелели. Преживяемостта варирала от 2% до над 34% в зависимост от генетичната линия.

С други думи, някои растения били по-добре адаптирани към екстремната жега от други.

Екипът използвал инфрачервени камери, които позволили да се заснеме температурата на листата в определени дни.

Данните сочат, че в най-горещите дни някои листа са били с над 10°C по-студени от температурата на околната среда. В екстремни случаи тази разлика можела да достигне невероятните 13°C.

Нещо повече, дори след осем последователни дни при 60°C, оцелелите растения поддържали температурата на листата си в диапазона от приблизително 54°C до 59°C. Тоест, тя е била висока, но все пак се е държала малко под горната граница.

Ключовият момент в това изследване е доказателството, че това растение не просто е способно да понася по-високи температури от други, но и активно да ги избягва чрез охлаждане.

В хода на проучването учените са търсили и биологичните механизми, които стоят зад тази мощна охладителна система.

Анализът разкрил три участъка от ДНК, свързани с оцеляването при високи температури, което предполага генетична основа на тази способност. Други тестове показали явни разлики между по-студените и по-горещите листа.