…Да напуснат в прав текст – с помощта на пилимерно-синтетична имитация на нерви и съдове може да се накарат клетките на глиобластома да „емигрират“ от мозъка.
Глиобластомът се смята за най-честия и най-агресивен тумор на мозъка и една от причините, поради които той се лекува трудно, се състои в това, че глиобластомните клетки буквално се разпълзяват из мозъка, пътешествайки по нервните влакна и кръвоносните съдове.
Може да се каже, че туморните клетки използват нервите и съдовете като релси, по които проникват в други области от мозъка. В резултат новият тумор може да се появи на съвсем ново място и дори отстраняването на първоначалния тумор не може да помогне.
Изследователите от Технологичния институт на Джорджия (САЩ) измислили доста неочакван начин, с който до известна степен може да се ограничи агресивността на глиобластома.
Ако клетките на тумора толкова обичат да пътешестват из нервите и съдовете, то защо да не ги изпратим по лъжлив път, имитирайки въпросните нерви и съдове? Рави Беламконда и колегите му така и направили, създавайки изкуствени влакна, по които глиобластомните клетки да бъдат въведени в дадена зона, по-достъпна за медицинска намеса.
Когато туморните клетки започнат пътешествие, те отделят особени ензими, които облекчават пътя им през тъканите. Това кара злокачествените клетки да харчат много енергия и затова те предпочитат път, по който енергийните разходи ще бъдат минимални. Точно в това била и идеята: да се създадат за раковите клетки изкуствени „релси“, които да наподобяват естествения „път“ в мозъка, но да се изисква по-малко енергия при движение.
Измамните влакна били изработени от поликапролактонов полимер на полиуретанов носител – отвън те може да се вземат за нервни влакна и кръвоносни съдове. Имплантирали ги в мозъка на мишки с глиобластом. В едно от от животните били въведени влакна без поликапролактон, а при друго влакната носели полимер, но той бил нетекстуриран, тоест повърхността му не приличала на естествените „проводни пътища“ на нервите и съдовете.
Влакната водели към специален контейнер, пълен с гел с циклопамин, който е токсичен за раковите клетки. След 18 дни се оказало, че при първото животно туморът значително намалял – клетките наистина отивали по тези влакна в отровния колектор.
С въпросния метод може да се предотврати и бъдещо разсейване на раковите клетки из мозъка. И още едно от преимуществата му се състои в това, че не е необходимо да се заливат мозъкът и целият организъм с отровни лекарства, изтребващи злокачествените клетки.
Впрочем технологията е демонстрирана само върху животни и само с един вид мозъчен тумор. В бъдеще изследователите искат да проверят своите влакна чудо върху други разновидности на рак на мозъка.
Резултатите от изследването са публикувани в Nature Materials.
