Излезлите от строя жироскопи на орбиталния телескоп Kepler доведоха до предсрочно приключване на мисията на ловеца на екзопланети. Но търсенето може да продължи с използването на друг метод.
Доскоро „Кеплер” ловеше екзопланети, въртящи се около други звезди, по транзитния метод. Уредите на телескопа фиксираха отслабването на светлината на една или друга звезда, когато планета премине по лицето на светилото. По получените данни астрономите определят приблизителните параметри на екзопланетата.
Спирането на жироскопичните датчици на „Кеплер” доведе до това орбиталният апарат да не може повече да надниква към чужди звезди, без да се разклати. В този случай постъпващите данни не могат достоверно да сочат, че около едно или друго светило има планети. За нормалната работа на телескопа са необходими поне три от четирите устройства, контролиращи неговата ориентация в пространството, но сега функционират само две.
За да не оставят скъпия телескоп без работа, учените са решили да го използват за търсене на екзопланети по друг метод. Проф. Кит Хорн от университета в Сейнт Андрюс и Андрю Гулд от университета в Охайо са предложили да се търси наличието на екзопланети с помощта на гравитационно микролинзиране. Това дори ще бъде по-лесно.
Принципът на действие на гравитационната леща. Светлината от далечния източник огъва масивния обект. Оранжевите стрелки показват видимото положение на отдалечения източник. Белите стрелки са пътят на светлината от истинското положение на източника. © Hubble (NASA), SOHO (ESA)
Когато две звезди се намират на една линия на видимост, гравитацията на по-близката много пъти умножава (изкривява и усилва) светлината на звездата, намираща се зад нея. Така едното светило работи като леща за светлината на второто. А ако около него има и планетна система, то усилването на светлината е по-голямо.
„Сигналите от планетите в този случай са по-осезаеми, понякога яркостта на светене пада със 100%. Трудно е подобно нещо да не се забележи”, разказва Хорн,
Орбиталният телескоп „Кеплер” според Хорн и Гулд е способен да открие още няколко десетки други свята по този метод. Неговото положение в това отношение ще бъде доста изгодно, тъй като наблюденията от орбита ще допълват изследванията от Земята. Наземните телескопи също са способни да откриват екзопланети по метода на микролинзирането. Но съвместната работа на обсерваториите ще позволи да се уточни разстоянието до обектите.
Освен това „Кеплер” ще може да забележи от своята „гледна точка” изравняване на звездите (а значи и на екзопланетите), което от нашата планета е невъзможно да се види.
Единственият недостатък на новата възможна работа на телескопа е в това, че така той ще открива екзопланети, несъдържащи течна вода на повърхността, а това означава – негодни за живот. Става дума за това, че използваният досега транзитен метод помага да се открият планети, въртящи се по малка орбита около звездите си, тоест разположени близо до тях. Само в такъв случай затъмнението е видимо.
Микролинзирането ще открива светове, доста отдалечение от своите звезди. Те ще се намират извън обитаемата зона на светилата, отвъд така наречената снежна линия, където е прекалено студено.
От друга страна, ако такива „полярни” светове бъдат открити, то знанията на астрономите за други планетни системи ще се обогатят. Учените ще могат и да уточнят границите на обитаемите зони на звездите.
Предложението изглежда доста добро, но както отбелязва New Scientist, то си има и някои недостатъци. Първо, изследването по метода на гравитационно микролинзиране ще изисква големи финансови средства (тъй като първоначално „Кеплер” е създаден за други методи на изследване).
Второ, инженерите, управляващи телескопа, още не са поставили окончателен кръст на мисията му. Специалистите се опитват да реанимирит един от жироскопите. „Те работят с пациент, а не садят лалета на гроба му”, казва проф. Джеф Мърси от Калифорнийския университет в Бъркли.
За четири години работа „Кеплер” е открил 132 чужди свята и е оставил след себе си наследство във вид на хиляди още непотвърдени екзопланети.
