Папратовите растения са тревисти или дървесни видове. В света се срещат над 20 000 вида. У нас се срещат 45 вида папрати, и то предимно тревисти.
Най-често срещани са орловата папрат, волски език, сладка папрат, мъжка папрат, женска папрат и др. Корените им обикновено са влакнести, стъбла почти не развиват или са видоизменени подземни коренища. Листата са силно развити с различни размери и най-разнообразна форма.
Орловата папрат е видът, който е най-широко е разпространен както у нас, така и в света, силно агресивен. Среща се от морското равнище до 1500 м надморска височина и от най-южните ширини на света до крайния север. Орловата папрат, наричана още „зелена чума“, представлява световен проблем.
У нас този плевел се среща най-често в изоставените естествени ливади и пасища от предпланинските и планински райони на страната (общо 15 области). По приблизителни данни около 20% (2 млн. дка) от най-плодородните планински естествени ливадни площи (от всичко 10 млн. дка) са заплевелени, като тези площи ежегодно се увеличават с 3 до 5%, превръщайки се в пустеещи земи.
В тези територии настъпва екологическа катастрофа. И въпреки тези сериозни сигнали проблемът орлова папрат се подценява и не се дооценява от Министерството на земеделието.
Вредата от орловата папрат е многостранна. Тя потиска и измества полезния тревостой чрез засенчване (плевелът достига височина 2-3 м) и чрез отделените токсични вещества (фенолни съединения). Натрупаните вредни вещества са отровни за домашните животни консумиращи орлова папрат (коне, крави, свине).
Доказано е, че тези отровни вещества могат да се пренасят чрез млякото на животните върху човека и да предизвикат редица опасни болести. Орловата папрат е гостоприемник на редица паразити приносители на опасни заразни болести за човека и животните. Изсъхналата надземна маса от плевела през пролетта при запалване предизвиква огромни пожари.
Борбата с орловата папрат е изключително трудна, тъй като плевелът развива мощна коренищна система с безброй спящи пъпки и надземни листа (стъбла) с натрупани в тях огромни количества хранителни вещества. Проведените у нас задълбочени научни изследвания, които кореспондират с най-напредналите световни достижения, показват, че за успешна борба с плевела могат да се прилагат механични начини чрез многократно покосяване на надземните листа или по химичен път чрез използване на хербициди.
При механичната борба висок ефект се постига чрез изтощаване на коренището при ежегодно четирикратно покосяване на израсналите листа в продължение на две години. Този метод се прилага предимно на площи, разположени във водосборни и вододайни зони, като на по-големи площи се използват механизирани косачки, а на по-малки площи и отделни петна – ръчно косене.
При химическата борба се използва предимно хербицидът Азулокс 1,2 л/дка, внесен при пълно развитие листата на орловата папрат. Хербицидът е толерантен към по-голямата част от наличния под плевела тревостой. При голяма плътност на заплевеляване и липса на тревостой може да се използва и хербицидът Раундъп 1,2 л/дка.
Нашите изследвания показват, че остатъчните количества от хербицидите, попаднали в почвата и тревите, са под допустимите толеранси и няма опасност от замърсяване на околната среда. За внасянето на хербицидите най-често се използват специализирани ръчни пръскачки поради пресечения терен.
За предпазване на работещите се използват противозащитни облекла и маски с предварително проведен инструктаж за безопасна работа.
На по-големи заплевелени площи за внасяне на хербицидите могат да се използват хеликоптери.
Химическата борба се провежда в продължение на две години, като през първата година се третират израсналите листа, на втората година – вторично възстановените единични листа, които са обикновено около 7 8% от основното заплевеляване.
За борба с възстановяващата се орлова папрат сме разработили нов биологичен метод, които е патентован. Вместо използването на хербициди за третиране на тези възстановени 7–8%, на втората година рано пролетта площта се засява с касубска глушина, която потиска възстановяването на орловата папрат и същевременно е много добър фураж за животните.
За пълноценното използване на площите след почистването им от орловата папрат е необходимо да се създаде тревостой. Това може да се осъществи, като се възстанови този преди заплевеляването чрез поникване на наличните в почвата семена при подходящо торене или чрез създаване на нов тревостой чрез засяване на нови тревни видове.
За засяване на тревите трябва да се обработи почвата (сн. 5) или се използват специални сеялки за директна сеитба без разораване на площите, което предпазва почвата от водна повърхностна ерозия.
Премахването на орловата папрат и усвояването на освободените от плевела площи създава възможност за развитие на животновъдството, овощарството, а оттам и рязкото нарастване на производството на месо, мляко, вълна, кожи, плодове. Тези райони стават привлекателни за развитието на планинския туризъм. Без тяхното подобряване е невъзможно това да се случи.
Някой от видовете орлова папрат, разпространени у нас, народната медицина използва за медицински цели, като волски език, женска папрат, златиста папрат, мъжка папрат, сладка папрат. Видове с по-слаб растеж се използват като стайни растения. В тропическите страни, Япония и др. някои видове папрат служат за храна.
В напреднали европейски страни като Белгия, Великобритания, Франция, Германия орловата папрат се използва като енергиен източник за производство на биогориво, брикети за горене, за производство на екологични торове във вид на компост.
–––-
Проф. дсн Петър Петров е ръководител на Националната програма за борба с орловата папрат и другата вредна плевелна растителност в естествените ливадни площи и усвояване на тези площи, член на постоянната работна група към МЗХ по въпроси, свързани с изменение и допълнение на Националните стандарти за поддържане на земята в добро земеделско и екологично състояние.
