Планът на американската космическа агенция НАСА за извеждане от орбита на МКС през следващите години предизвика критики от правителствена регулаторна институция и вълна от реакции от водеща организация за опазване на океаните.

Според настоящия план на НАСА, МКС ще бъде изведена от орбита на няколко етапа

В началото или средата на 2028 г. станцията ще започне своето спускане, благодарение на комбинация от естественото атмосферно съпротивление на Земята и маневри, извършени от руския сегмент.

След това, в средата на 2029 г., НАСА планира да изстреля американски кораб за деорбитиране (USDV), който ще бъде доставен от SpaceX и финансиран от правителството на САЩ.

Корабът ще се скачи с МКС и ще активира своите 46 двигателя Draco, тласкайки станцията към нейния воден гроб.

Съществува обаче проблем, който тревожи еколозите

Фондация „Океан“ (The Ocean Foundation), организация със седалище във Вашингтон, смята, че планираното извеждане от орбита на МКС „повдига сериозни опасения за здравето на океана, които космическата общност не е разгледала адекватно“. Това твърди Марк Спалдинг, президент на фондацията.

Наскоро публикуван доклад на Службата за правителствена отчетност на САЩ (GAO) се фокусира върху въпроси, свързани с плана на НАСА за извеждане от експлоатация на станцията и прехода от МКС към търговски космически станции.

Докладът обръща специално внимание на притесненията на НАСА за потенциална „празнина“ в непрекъснатото човешко присъствие в ниска околоземна орбита.

В доклада на GAO се посочва, че в края на 2030 г. или началото на 2031 г. USDV трябва да извърши спирачна маневра за повторно навлизане в атмосферата.

Това ще насочи МКС през земната атмосфера към предварително определено място. А именно – океанска зона, известна като Точка Немо.

Но когато става въпрос за използването на Точка Немо или която и да е част от океана като подходящо сметище, Спалдинг казва, че „съществува обезпокоителна структурна празнина в международното право“. Статия по темата е публикувана в Space.

Според Конвенцията за международна отговорност за вреди, причинени от космически обекти от 1972 г., ако космически отпадъци паднат на територията на друга държава или повредят нейно имущество, държавата, изстреляла обекта, е длъжна да плати обезщетение. При това безусловно и без необходимост от доказване на вина, обясни Спалдинг.

„Няма обаче еквивалентна защита за океана. Ето защо, когато космическите агенции могат да контролират мястото на падане на отпадъците, те се насочват към открито море и нямат законово задължение да плащат за почистване или възстановяване на околната среда“, казва специалистът.

Ръководителят на фондация „Океан“ твърди, че разбира основателните причини за безопасност при избора на Точка Немо.

Това е най-отдалечената точка на Земята от всяка населена суша

„Отдалечеността на океана от човешката инфраструктура не трябва да се бърка с предположението, че той няма стойност или не е уязвим. Океанът и неговите живи същества заслужават същата защита, която международното право предоставя на националните територии“, подчерта Спалдинг.

Но какво ще се случи с морските екосистеми и организмите на морското дъно, където ще паднат останките от МКС?

„Честният отговор е, че не знаем със сигурност. Това е много тревожно, когато става въпрос за структура с размерите на футболно игрище. Знаем, че не всичко изгаря по време на повторното навлизане. По-плътните части ще оцелеят и ще достигнат морското дъно“, обяснява още Спалдинг.

Кои точно по-плътни материали ще оцелеят при навлизането на МКС в атмосферата и какви щети биха могли да нанесат на морския живот? Това не е достатъчно проучено или публично оповестено. И самата тази несигурност е проблем.

Допълнително притеснение е потенциалната екологична вреда, която може да настъпи още преди отломките да достигнат водата.

Като най-голямото повторно навлизане на обект в атмосферата в историята, кумулативното въздействие на падащото оборудване на МКС върху атмосферата заслужава сериозно проучване, каза Спалдинг.

Той посочи и наскоро ратифицирания Договор за откритото море (BBNJ), който е от значение за извеждането от орбита на МКС.

Той изисква от подписалите го страни да извършват оценки на въздействието върху околната среда за дейности, които могат да засегнат морската среда извън националните юрисдикции, когато последиците са неизвестни или недостатъчно проучени.

„Разумно е да се запитаме дали извеждането от орбита на МКС – най-голямото подобно навлизане в атмосферата, насочено към открито море в историята – трябва да задейства това задължение“, заяви Спалдинг.