Инженери от НАСА успешно проведоха сложна операция за удължаване на научната мисия на космическия апарат „Вояджър 2“, който се намира на приблизително 21,35 млрд. км от Земята.

В рамките на процедурата, наречена „Големият взрив“ (Big Bang), екипът е преразпределил енергията на сондата. Изключил е по-маловажни системи, за да осигури захранване за ключовите научни инструменти.

Благодарение на това те ще продължат да работят поне още една година.

Защо се наложи „Големият взрив“?

Изстрелян през 1977 г., „Вояджър 2“ се захранва от три радиоизотопни термоелектрически генератора (РТГ). Те преобразуват топлината от разпада на плутоний-238 в електричество.

С времето обаче количеството на радиоактивния материал намалява. Това води до годишна загуба на мощност от около 4 вата.

През почти половинвековния си полет инженерите на НАСА постепенно са изключвали различни системи, за да пестят енергия.

Към 2024 г. от десетте научни прибора, с които сондата е започнала мисията си, са останали активни само три. А именно – магнитометър, детектор на космически лъчи и плазмен детектор.

Поради продължаващия спад в захранването се очакваше един от тях да бъде изключен до края на 2026 г.

Вместо това екипът решава да приложи по-сложен подход

Той се състои в едновременна промяна в конфигурацията на няколко системи.

Така се ражда операция „Големият взрив“, наречена така заради нуждата няколко устройства да бъдат превключени почти в един и същи момент.

Как беше спестена енергия?

Като част от операцията инженерите са деактивирали два нагревателя и стария лентов рекордер, който вече не е необходим за научна работа.

На тяхно място са включени два други нагревателя и един от приборите на системата за ориентация.

Тази комбинация е позволила да се запази необходимият топлинен режим на апарата, като същевременно се намали общата консумация на енергия.

Основното предизвикателство е било, че инженерите нямат директен контрол върху температурата на всички критични компоненти на „Вояджър 2“.

Апаратът е проектиран преди почти 50 години, когато никой не е предполагал, че ще работи толкова дълго и толкова далеч от дома.

Подготовката за операцията е отнела няколко месеца.

През май и юни екипът е провел енергийни и топлинни тестове, а през юли е изпратил финалната поредица от команди.

Тъй като радиосигналът до „Вояджър 2“ пътува почти 20 часа в едната посока, всеки етап от процедурата е изисквал дълго чакане за потвърждение от сондата.

В резултат на това НАСА успя да осигури енергийните ресурси, необходими за работата и на трите останали научни прибора, поне до 2027 г.

Екипът ще продължи да търси начини за максимално удължаване на мисията.

Следващият е „Вояджър 1“

Сега инженерите планират да приложат подобна стратегия и към „Вояджър 1“, който е още по-далеч от Земята – на около 25,4 милиарда километра.

Радиосигналът до него пътува почти 24 часа, което прави работата с апарата още по-прецизна и сложна.

Подготовката за тази операция вече е започнала и от НАСА очакват да я проведат в близките месеци.

Успехът на „Големия взрив“ и при двата апарата може да им позволи да продължат научните си наблюдения още по-дълго, въпреки почти изчерпаните си енергийни ресурси.

Апаратите „Вояджър“ остават единствените творения на човечеството, които функционират извън пределите на хелиосферата.

Изстреляни преди близо 50 години, те все още изпращат безценни данни за междузвездното пространство, продължавайки една от най-дълголетните научни мисии в историята на космонавтиката.