Наследствеността не е голям фактор за продължителността на живота

Обикновено се вярва, че дългият живот зависи най-вече от наследените гени в семейството. Оказва се обаче, че генетиката има далеч по-малко влияние върху продължителността на живота, отколкото предполагаме, според нов анализ на съвкупност от семейства с повече от 400 милиона души.

Резултатите показват, че наследствеността определяща дължината на живота е доста под оценките от миналото, защото анализите не са отчитали тенденцията да си избираме партньори със сходни черти. Изследванията, направени от Calico Life Sciences и Ancestry, бяха публикувани в Genetics, списанието на Генетичното общество на Америка.

„Можем да научим много неща за биологията на застаряването от човешката генетика, но ако наследствеността на продължителността на живота е малка, това затъмнява очакванията за това, какви неща можем да научим и колко лесно ще бъде това“, казва водещият автор Греъм Руби.

„Това помага да определим въпросите, които учените, изучаващи стареенето, могат ефективно да поставят.“

Работодателят на Руби, Calico Life Sciences, е изследователска и развойна компания, чиято мисия е да разбере биологията на застаряването. Те са се обединили с учени от онлайн генеалогичния ресурс „Ancestry“, ръководен от главния научен изследовател  Катрин Бал, за да използват публично достъпните данни за родословието от Ancestry.com, и да преценят наследствеността на човешкия живот.

Унаследяването е мярка за това доколко изменението в характеристиката – в този случай продължителността на живота – може да се обясни с генетични различия, за разлика от негенетичните различия, като начин на живот, социокултурни фактори и злополуки. Предишните оценки за наследствеността на дължината на човешкия живот варират от около 15 до 30 процента.

„Партньорството с Ancestry е позволило това ново проучване да придобие по-дълбоки познания, като използва много по-голям набор от данни от всички предишни изследвания на дълголетието“, каза Бал.

Анализът започва от 54 милиона генерирани публични родословни дървета, представляващи шест милиарда предшественици – Ancestry премахва излишните вписвания и тези от хора, които все още са живи. Преди да споделят данните с изследователския екип на Calico, Ancestry премахват цялата информация от родословието, която може да идентифицира конкретни личности, оставяйки само годината на раждане, годината на смъртта, мястото на раждане, и семейните връзки, които изграждат самата структура на родословното дърво.

Те завършват изследването с набор от родословия, включващи над 400 милиона души – предимно американци с европейски произход – като всяко от тях е свързано с друго, по линията родител – дете или съпруг – съпруга. След това екипът е могъл да оцени унаследяването на продължителността на живота, като изследва приликата между живота на близките.

Използвайки подход, който съчетава математическо и статистическо моделиране, изследователите се съсредоточават върху роднини, родени през 19-ти и началото на 20-ти век, като намират оценки за наследствеността при братя и сестри и братовчеди. Но, както са показали и някои от предходните проучвания, и сега се открива, че продължителността на живота на съпрузите е с тенденция да бъде по-сходна, в сравнение с тази при братя и сестри.

Тази зависимост между продължителността на живота при съпрузите може да се дължи на много негенетични фактори, които съпътстват живота в едно домакинство – споделената им среда. Но историята наистина започва да става интересна, когато авторите сравняват различни видове не кръвни роднини, някои доста отдалечени.

Първият намек, че нещо повече от генетиката или споделената среда може да е свързано с продължителността на живота, е констатацията, че при роднини без кръвна връзка се намира корелация, дори когато не споделят едно домакинство.

Размерът на набора от данни е позволил на екипа да увеличи корелацията за продължителност на живота и за други по-отдалечени роднини, включително не кръвни лели, чичовци и първи братовчеди. Изводът е, че съпругът или съпругата, които нямат обща генетична наследственост имат подобна продължителност на живота.

След като те не споделят общ генетичен произход и в много случаи не споделят дори общи домакинства, какво е това, което предизвиква приликата в продължителността им на живот? Като се връщат отново към впечатляващия набор от данни, с който разполагат, изследователите успяват да извършат анализи, които откриват така нареченото асортативно чифтосване (Избирането на партньори, базирано на подобни черти, е модел на сексуален подбор, известен като „асортативно чифтосване“).

„Това, което означава терминът асортативно чифтосване е, че факторите, които са важни за живота, са много сходни между хора, чувстващи се близки“, казва Руби. С други думи, хората са склонни да избират партньори с характерни черти – в този случай, определящи и колко време те ще живеят.

Разбира се, не можете лесно да отгатнете дълголетието на потенциален партньор. „Обикновено хората се женят преди някой от тях да е умрял“, шегува се Руби. Тъй като не можете предварително да определите продължителността на живота на някого, асортативното чифтосване на хората трябва да се основава на други характеристики.

Основата на този избор на партньор може да бъде генетична или социокултурна – или и двете. За не-генетичен пример, ако доходите оказват влияние върху продължителността на живота и богатите хора са склонни да се женят за други богати хора, това би довело до съпоставима продължителност на живота.

Същото би се случило и за по-контролирани от генетиката особености: ако например високите хора предпочитат високите съпрузи и височината е свързана по някакъв начин с това колко дълго ще живеете, това би довело до възможност за оценки на продължителността на живота.

Коригирайки тези ефекти от асортативното чифтосване, новият анализ установява, че наследствеността при продължителността на живота е най-вероятно не повече от седем процента, а може би дори и по-малко.

С други думи, колко дълго ще живеете, зависи по – малко от вашите гени, отколкото бихте могли да мислите.