Навиците ни помагат в трудна минута

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Когато решаваме някаква задача (учим чужд език, намираме се на изпит, обясняваме се в любов, „променяме живота си”), то за да повишим собствената си мотивация, се опитваме да упражним самоконтрол. При това често се стараем да се борим с навиците, тъй като смятаме, че такива рутинни, обичайни действия ще ни лишат от сили и възможности да направим нещо ново.

Но както смятат психолозите от Университета на Южна Калифорния (САЩ), обичайните, автоматични ритуали всъщност ни помагат в постигането на нашите „велики цели”.

В продължение на един семестър учените наблюдавали студенти и открили, че по време на сесия, когато човек изпитва силен стрес, не си доспива и се уморява, при мнозина се връщали старите им навици, които били забравени или не се проявявали много забележимо в спокойно учебно време. Например тези, които от време на време сутрин се отдавали на поничките (или на други тестени изделия, които водят до затлъстяване), по време на сесия започнали да употребяват този „боклук” със страшна сила.

Точно по същия начин обаче се държали и тези, които били свикнали да закусват със здравословна храна. Техните навици за закуска ставали особено изразени: по време на изпитите те почти не излизали от вкъщи, без да хапнат, докато обичайно можели да пропуснат закуската в продължение на няколко дни.

Същото се случвало и с друг навик, който избрали да наблюдават психолозите – навикът да се четат статии във вестниците или в мрежата. По време на сесия тази „страст” се изостряла – дори ако човек категорично нямал време, той все така прилежно си прочитал материала.

И така нататък – ходещите на фитнес от време на време започнали да го посещават с невиждана стриктност, независимо от стресовия сезон на сесията. А иначе изглеждало, че недостигът на време и стресът трябвало да накарат младежите да се откажат от навиците, които на пръв поглед не им помагат в ученето…

Изследването на учените показва, че ние често грешим, опитвайки се да контролираме поведението си с помощта на волята. По-скоро в някои случаи самоконтролът не е достатъчен и по-добре е да си изработим добри навици – те ще се запазят и ще работят дори когато сме уморени и не можем да се контролираме.

Психолозите смятат, че навикът подпомага мозъчната организация в трудни времена. Причината е, че това е действие, което не изисква особени усилия и мозъкът го възпроизвежда в качеството на почивка, като нещо познато в океана от нови стресови условия. Освен това изследователите смятат, че навиците са необходими на тези, които нямат достатъчно сила на волята, за да прекроят поведението си под сложната задача. Тоест навикът е спомагателен механизъм, който не отвлича нервни ресурси от задачата, а напротив – помага тя да се реши.

Друг е въпросът, че далеч не всички навици са безвредни и в този случай най-добре е да се замени страстта към алкохола или въпросните понички с нещо по-безобидно, от рода на четенето на пресата.

Впрочем в дадения случай учените са построили възгледите си върху наблюдението, че навиците в условия на стрес се засилват. За да се потвърдят изводите им напълно, те възнамеряват да проведат експеримент, в който слабоволевите хора да бъдат поставени пред трудни задачи и да бъдат лишени от възможността да следват навиците си.

Ако предположенията за спомагателната роля на навиците е вярно, то човекът, оказал се в такава ситуация, няма да може да реши задачата и при него ще бъде отчетено по-силно ниво на стрес.

Данните от сегашното им изследване ще бъдат публикувани в Journal of Personality and Social Psychology.

Източник: Medical Xpress

Категории на статиите:
Аз, човекът

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори