Палеонтолози откриха в устието на река в Южна Африка останки от най-древната латимерия, живяла в моретата на Земята преди около 360 милиона години.
Нейните потомци и роднини може да са се превърнали в първите сухоземни животни, става ясно от статия, публикувана в сп. Zoological Journal of the Linnaean Society.
„Невероятно е, но голяма част от отпечатъците на тялото на тази риба, които успяхме да намерим, са били оставени от малки и млади особи. Това означава, че Serenichthys са хвърляли хайвер в плитките води на устиетата на реките, покрити с водорасли, както го правят много съвременни риби“, казва Робърт Гес (Robert Gess) от Чикагския университет (САЩ).
Гес и колегите му направили откритието случайно – за първи път фосилите им били показани от строители, прокарващи път край бреговете на сезонната река Сандспруит, която тече близо до фермата Ватерло в източната част на ЮАР. Когато ученият видял тези отпечатъци, събрал екип палеонтолози и няколко месеца изучавали слоевете, които строителите извадили по време на прокопаване на трасето.
Плодове на тези изследвания станали няколко десетки фосилизирани останки на древни ръкоперки, съхранили се в цял и неразрушен вид. Те се отнасят към така наречените целаканти – необичайни обитатели на сладководните реки на Земята от времената на периода девон.
Те са притежавали мощни плавници и своеобразни „рамене“ и „таз“, позволяващи им периодично да изплуват на сушата и да препълзяват до съседните водоеми. За това са им помагали и примитивни дробове, с които тялото им се е насищало с кислород по време на такива разходки.
Доста дълго учените ги смятали за преки предци на сухоземните гръбначни, но анализът на ДНК на латимерии, по чудо доживели до наши дни целаканти, показал, че те по-скоро са предци на съвременните двойнодишащи риби (Dipnoi), далечни роднини на целакантите.
Откритото от Гес и колегите му „семейство“ целаканти, които те нарекли Serenichthys kowiensis в чест на съпругата на учения Серена и хълмовете Кови, където били намерени останките, се явяват най-древните представители на този род в Африка и потенциално най-древните потвърдени целаканти на Земята. Тяхната възраст, по оценките на изследователите, превишава 360 милиона години.
Днес, според Гес, съществуват пет други древни фосила на предполагаеми целаканти на възраст 416 милиона години, открити в шистите на Австралия и Китай, но те представляват фрагментирани останки, поради която тяхната автентичност предизвиква съмнения сред редица специалисти.
