Не сме глупави, само сме невнимателни

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Мозъкът улавя само ключови думи от потока информация

 

Вече има утеха за тези, които през цялото време дрънкат глупости. Хората изобщо не сме толкова глупави, колкото изглежда понякога. Само сме много невнимателни. И то защото в информационната ера нашият мозък пести сили. Щото ако обработваме цялата информация, която виждаме и чуваме през деня, рискуваме да се побъркаме. В обикновена ситуация мозъкът, без да се напряга, улавя от речта на събеседника само ключови думи.

Колко животни от всеки вид е взел Мойсей в ковчега?

Ако сте отговорили „две”, значи сте сбъркали. Защото ковчегът е построен от Ной. Това е пример за знаменитата „илюзия Мойсей” – повечето хора първоначално дават грешен отговор, макар и мислено, а чак след това се замислят над явните несъответствия в библейските имена.

Какво да се прави – живеем в епохата на смартфони, текстови и звукови реклами и крещящи плакати на всяка крачка. Мозъкът просто не може да обработи цялата тази информация и икономисва ресурси, като акцентира само върху отделни „ключови” символи, знаци и думи.

Учени от университета в Глазгоу с подкрепата на Съвета по икономически и социологически изследвания провели експеримент с доброволци, които трябвало да прочетат и прослушат редица изречения и да натиснат след всяко едно от две бутончета: „Добре” – в случай че предложението е било логично, или „Глупости”, ако е съдържало някаква грешка.

В предварителните тестове 95% се справили със задачата и открили грешки в следния пример:

„Авиокомпанията, с която летеше Ким, загуби нейното магаре, затова тя остана без дрехи.”

Магаре и куфар трудно може да се сбъркат – но това е, защото тук ключовата дума е загубеният предмет. Какви са обаче резултатите, когато грешката не е толкова очевидна?

„Ако самолет претърпи авария на границата на САЩ и Мексико, къде ще бъдат погребани оцелелите?”

„Учителка си разработи план за воденето на урока. С нея децата успяват да научат всичките 33 букви още в клас по време днешния урок.”

„Туристическа компания провела запитване сред хората къде биха искали да прекарат своя отпуск. Много британци избрали Испания, за избягат за две седмици от палещото слънце.”

„Как да си приготвим чаша прекрасен чай. Вземете пакетчето и внимателно изсипете чая от чайника в една чаша.”

В такива изречения, смесени с логични фрази, грешка са открили само 40% от запитаните. С енцефалограми учените анализирали дейността на мозъка им по време на теста. Оказало се, че мозъкът на доброволците, пропуснали нелогичните предложения, не виждал ключовата грешна дума. Ако обръщали внимание на неправилната дума, мозъкът „давал отговор” и активността на нервната система веднага се променяла. В ситуациите, в които доброволците пропускали думата, не били наблюдавани никакви промени в работата на мозъка.

Представените „семантични илюзии” са построени по такъв начин, че думите да се съгласуват с общия контекст на изречението, но да не са точни. Ние нерядко ги пропускаме, защото мозъкът ни се намира на своеобразен „автопилот”, казват учените. Като примера със самолетната катастрофа на границата на САЩ и Мексико – думата „оцелелите” подхожда на общия контекст на ситуацията и е лесно да се пропусне, че всъщност трябва да се погребат жертвите.

Това изследване не е просто наблюдение на забавни парадокси в работата на главния мозък. Доскоро учените смятаха за аксиома това, че нашият мозък чува и обработва всяка произнесена от събеседника дума. Но очевидно това не отговаря на истината.

„Изследователите смятаха, че провеждаме много дълбок анализ на всяка информация, която получаваме – казва проф. Хартмут Лезолд, водещ изследването. – Но нашето откритие се състои в това, че човешкият мозък обръща внимание на ситуацията само в груб вид.”

„В процеса на еволюция нашият мозък се е научил да задейства минимални ресурси за анализ на ситуацията, докато всичко върви гладко – разказва Лезолд. – И това си има своите причини. Ако нервната ни система беше заета с обработка на всяка дума, която чува, тя нямаше да има сили за нищо друго. Така че навикът да се слуша с половин ухо е просто защитна реакция, а не глупост или мързел, както може да изглежда на пръв поглед.”

„Ако анализирахме всяка дума, обработвайки всевъзможните й значения, то нормалният разговор би бил невъзможен – пояснява професорът. – Всяка дума се обработва за около 200-300 милисекунди.” Точно затова дикторите по телевизията наблягат с глас на ключови думи – за да може всеки човек веднага да разбере в какво се състои новината.

Така анализът на значението на отделни думи в речта протича на повърхностно ниво, казват авторите на експеримента. И нашият мозък продължава да действа в режим на полуавтомат, докато не разпознае думата, която му се стори наистина неуместна в дадения контекст. Изследователите от Глазгоу признават, че за уточнения на работата на мозъка са необходими допълнителни изследвания и би им било интересно какво ще кажат по тази тема колегите им.

Източник: Pravda.ru

 

Категории на статиите:
Аз, човекът

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори