Изследване може да облекчи работата на криминалистите
Големината на усмивката се определя не само от настроението, но и от гени, които сте получили от родителите си. Тези гени може да са неколкостотин и някои от тях вече са открити. Международна група изследователи съобщава в уебсписанието PLoS Genetics, че е успяла да открие пет гена, определящи основните (базови) черти на лицето. Най-голям интерес представлява методичната част от работата, тоест как точно е проведено търсенето на тези гени.
С използването на ядрено-магнитен резонанс изследователите отделили девет важни точки, разстоянието между които определя „ландшафта” на нашето лице. В такива параметри например са попаднали разстоянието между очите и от върха на носа до неговата основа. Показателите са подбрани по такъв начин, че да може лесно да се оценят при всеки човек. След това учените пристъпили към непосредствен анализ на ДНК – сред пет групи хора те търсели зависимост между строежа на гените и строежа на лицето.
Групите били доста големи – от 500 до 2500 души всяка. После към тях били добавени още три групи, с които се проверявали получените резултати – анализирала се ДНК и по нея се възстановявала външността.
В резултат в изследователските ръце се озовали пет гена, които определят такива черти като ширината на лицето, разстоянието между очите и дължината на носа. Един от тях –PAX3 – вече е известен с влиянието си върху формата на лицето (той участва във формирането на мускулните клетки) и от него зависи разстоянието между очите и разстоянието от върха на носа до основата му. Мутацията на PAX3 води до развитие на синдром на Ваарденбург (което потвърждава, че разнообразният метод за търсене на „лицеви” гени е напълно ефективен).
Два други гена, разположени в хромозоми 2 и 3, са споменавани във връзка със „заешката уста” и дефекти в развитието на челюстта. Останалата двойка досега не е споменавана, макар че е известно, че един от тези гени е включен в синтеза на колагена (за функциите му нищо друго не се знае). Тоест учените не само успели да потвърдят вече известни резултати, но и да открият нови „лицеви” гени.
Смисълът от такива изследвания е очевиден. Дори без фантазии на тема козметично проектиране на човека информацията за гените, отговорни за лицето, може доста да облекчи работата на криминалистите. Видът на престъпника ще може да се възстановява по ДНК, оставено на местопрестъплението, без да се разчита на показанията на очевидци.
Но както отбелязват авторите на изследването, един и същи ген може да има множество вариации. Типът лице може и да се определя от петте гена, но броят на вариациите на тези гени и тяхната комбинация стигат десетки и стотици. В този смисъл учените се намират в самото начало на пътя – предстои им колосална работа, за да установят окончателната взаимовръзка между гените и външността.
Източник: ScienceNOW
