Руски физици установиха как космическата радиация влияе върху перхлоратите – съединения на хлор, кислород и водород, които се срещат на повърхността на Марс и на ледения спътник на Юпитер, Европа.

На Марс те вероятно са се формирали от вулканичен прах и отдавна пресъхнали водни басейни.

Когато космическите лъчи попаднат върху тези скали, се образуват соли на перхлорната киселина, които се натрупват в почвата и ледовете.

Тези соли могат да унищожат органичните вещества, но същевременно някои земни микроорганизми се хранят с тях.

Това откритие помага на учените да определят къде следите от хипотетичен извънземен живот биха се запазили най-дълго.

Предишни изследвания са се фокусирали върху облъчването само на чисти вещества, без да е ясно какво се случва с перхлоратите при наличието на вода или други минерали.

За да пресъздадат условия, близки до тези на други планети, изследователите са подготвили четири вида проби: чист натриев перхлорат, негов воден разтвор, суха смес от солта с кварцов пясък и влажен пясък със сол.

Пробите са били охладени до −140°C в камера с вакуум, след което са облъчени с електронен лъч.

Накрая учените са измерили останалото количество сол и новообразуваните съединения.

Съставът на средата пряко влияе върху скоростта на разпадане на веществото

В сухия пясък високите дози радиация са унищожили до 30% от перхлората, разграждайки го до оксиди, които разрушават органичните молекули.

Водата, от друга страна, е поела част от енергията на електроните и е защитила солта.

Изводът на изследователите е, че органичните маркери трябва да се търсят в ледените и влажни райони на планетите, тъй като там те се съхраняват по-дълго.

Въз основа на тези данни експертите са изчислили колко дълго перхлоратите могат да се запазят в почвата на други планети.

На повърхността на Марс те изчезват за стотици хиляди или милиони години, докато на дълбочина от един метър могат да съществуват десетки и стотици милиони години.

На Европа радиацията е значително по-силна

В горния леден слой на този спътник солите се разпадат само за няколко десетилетия, което води до постоянно обновяване на химичния му състав.

Владимир Чепцов, кандидат на биологическите науки и сътрудник във Факултета по почвознание на МГУ, подчертава, че дори минимални разлики в количеството вода или минерали определят дали органичните вещества ще се запазят.

Тази информация ще помогне на биолозите и геолозите по-точно да избират зони за търсене на следи от извънземен живот.

В бъдеще авторите на изследването планират да проучат и как температурата влияе върху ефективността, с която радиацията разрушава солите.

Резултатите от експериментите са публикувани в списание Icarus, а изследването е подкрепено с грант от Руския научен фонд.