Вселената, в която живеем, не е единствена и уникална по рода си. Тя е само една единица от безкраен брой вселени, чиято съвкупност се нарича Мегавселена (повечето физици предпочитат да я наричат „Мултивселена”, но ние в „Мегавселена” предпочитаме да използваме понятието, на което е кръстен този сайт – те са равностойни).
Твърдението, че съществуваме в мегавселена, може да е измислица, но зад него стоят реални научни обяснения. Предлагаме ви накратко да се запознаете с най-известните научни теории, потвърждаващи факта, че ние сме само една частица от нещо много по-голямо – МЕГАВСЕЛЕНАТА.
Безкрайните вселени
Вижте още:
Учените още не са сигурни каква форма има пространство-времето, но вероятно физическият му модел има плоска форма (в противоположност на сферичната форма или формата на поничка) и се простира безкрайно. Ако пространство-времето е безкрайно, в дадена точка то трябва да се повтаря – свързано е с това, че частиците могат да се подреждат в пространството и времето по определен начин, а броят на тези начини е ограничен.
Така, ако всеки от нас може да погледне достатъчно далече, ще се натъкне на друг вариант на себе си, или по-точно на безкраен брой варианти. Някои от тези близнаци ще правят това, което правим и ние, други ще са облечени различно, ще имат друга работа и ще са направили друг избор в живота.
Трудно е да си представим размерите на нашата Вселена. Частиците светлина преодоляват разстоянието от нейния център до хипотетичния й край за 13,7 млрд. години. Ние сме изчислили, че преди толкова години е прогърмял Големият взрив.
Пространство-времето зад пределите на това разстояние може да се разглеждат като отделна вселена. Така многобройните вселени съществуват една до друга, образувайки безкрайно гигантско одеяло.
Мехурчеста гигантска Вселена
В научния свят има и други теории за развитието на вселените, включително такава, наречена „хаотична теория на инфлацията”. Според нея Вселената е започнала бързо да се разширява след Големия взрив. Този процес е напомнял раздуването на балон, който се пълни с газ.
Хаотичната теория на инфлацията за първи път е била предложена от космолога Александър Виленкин. Тази теория предполага, че някои части от пространството спират, докато други продължават да се разширяват, позволявайки по такъв начин да се образуват изолирани „мехурчести вселени”.
Нашата собствена Вселена представлява едва малък мехур в огромното космическо пространство, в което съществува безкраен брой такива мехурчета. В някои от тези мехурчести вселени законите на физиката и фундаменталните константи може да се различават от нашите. Тези закони на нас може да ни се струват повече от странни.
Паралелни вселени
Още една теория, която произлиза от теорията на струните. Според нея съществува понятието „паралелни вселени”. Идеята за съществуването на паралелни вселени е свързана с вероятността, че има много повече измерения, отколкото можем да си представим. По нашите представи днес съществуват три пространствени измерения и едно времево.
Физикът Брайън Грийн от Колумбийския университет описва това така: „Нашата Вселена е един „блок” от огромно количество блокове, плаващи в пространство с множество измерения.”
Също според тази теория вселените невинаги се явяват паралелни и невинаги са извън нашата досегаемост. Те може да проникват една в друга, предизвиквайки повторни Големи взривове, които връщат вселените в изходното им положение отново и отново.
Дъщерни вселени
Квантовата механика, която се строи върху понятията за субатомните частици, предлага още един начин за образуването на множествени вселени. Квантовата механика описва света в условията на вероятностите, без да прави окончателни изводи.
Математическите модели според тази теория може да предполагат всички възможни изходи от ситуацията. Например на кръстопът, където можем да завием наляво или надясно, Вселената формира две дъщерни вселени, в една от която можем да идем надясно, а в другата – наляво.
Математически вселени
Учените отдавна спорят явява ли се математиката полезен инструмент за описването на Вселената, или сама по себе си тя е фундаментална реалност и нашите наблюдения са само несъвършени представи за истинската математическа природа.
Ако последното е вярно, определена математическа структура, която формира нашата Вселена, не е единственият вариант. Други възможни математически структури може да съществуват независимо в отделни вселени.
„Математическата структура е това, което може да се опише абсолютно независимо от нашите знания и понятия – казва Макс Тегмарк, професор от Масачузетския технологичен институт и автор на хипотезата. – Лично аз вярвам, че някъде има такава вселена, която може да съществува съвършено независимо от мен и ще продължи да съществува, дори ако в нея няма хора.”
Източник: Live Science
–––
За всички, които искат да научат подробности за теориите, предлагаме един филм, преведен на руски език.
