Никого не наричайте „маймуна”

Бъди най-интересния човек, когото познаваш

Антония Михайлова

Тази печална история започва с голямата и светла наука. През 1859 г. Чарлз Дарвин (1809–1882) обявил на света своята теория за естествения подбор, според която най-близките предци на човешките същества са били древните човекоподобни маймуни. Някои не разбрали и взели на въоръжение формулата „човекът е произлязъл от маймуната”. Тя притеснявала мнозина и самият Дарвин понякога бил изобразяван във вид на полумаймуна.

Докато теорията била още млада и едва започвала да доказва научната си състоятелност, някои еволюционисти стигнали до грешния извод, че макар всички хора да са произлезли от един корен, впоследствие – в резултат на миграция, естествен и полов подбор – са се появили „сортове” Homo sapiens, които превъзхождали другите. Според тях бялата раса на еволюционната стълбица стояла над африканците и прочие „аборигени”.

В съответната литература последните се рисували като хора, най-близки към нашите общи предци, и следователно – маймуни. В началото на ХХ век много популярни станали идеите на вече покойния в този момент ботаник Грегор Йохан Мендел (1822–1884), който предложил да се смятат расите за отделни видове Homo, но не равноправни, а еволюционно повече и по-малко развити. Не е трудно да се досетим къде на това дърво той е поставял европейците и африканците.

И всичко това, независимо че към това време еволюционната наука вече била погребала подобни теории, подчертавайки дълбокото сходство между расите и приписвайки различията в поведението на културата, а не на биологията.

Както знаем, Бесния фюрер, подкрепян от някои немски учени и лекари, не е измислил нищо ново. И трябва да признаем, че без сам да иска, той е помогнал на обикновения човек да се замисли – след ужасите на нацизма нито науката, нито околонаучните кръгове са се осмелили да се заиграват с подобни идеи, виждайки до какво може да доведе това.

Впрочем така нареченият научен расизъм не е изчезнал. Крайнодесни групировки и до днес продължават да се опират на него, като игнорират многобройните открития на еволюционните биолози в следвоенните години. Това, за което вече стана въпрос, е само една клонка от родословното „маймунско” оскърбление. Втората води началото си от XVIII век, когато възникнал нов поглед върху биологичните видове.

Дотогава практически всички европейци, дори най-големите учени, смятали, че всички видове (включително човекът) били създадени от Бог и оттогава са останали неизменни. Болшинството вярвало в това, че човечеството е единно, тоест ние сме потомци на Адам и Ева. Но на някои се сторило, че хората представляват няколко биологични вида и в тази схема белите се изобразявали по-близо до ангелите, а черните – до маймуните (сходството между човека и маймуните било забелязано дълго преди Дарвин).

В известен смисъл това била прогресивна идея, защото по такъв начин учените се опитвали да опровергаят креационисткия модел. Но това се правело с цената на унизяването на някои представители на човешкия род.

В средата на XVIII в. великият френски натуралист, математик и космолог Жорж-Луи Леклерк дьо Бюфон (1707–1788) издигнал тезата, че всички животни са произлезли от неголям брой спонтанно възникнали същества. Например всички котки са потомци на някакви първокотки. Пътешествайки по планетата, котките се променяли под въздействието на климата и давали началото на различни видове.

През 1770 година холандският учен Петрус Кампер (1722–1789) се осмелил да надникне отвъд тази призма на човека. Според него първочовекът е бил древният грък. Блуждаейки по света, той се е изродил – така сме се получили ние и всички останали, включително маймуните.

Още по-далеч стигнал научният предшественик на Дарвин – Жан-Батист Ламарк (1744–1829). През 1809 г. той издигнал еволюционен модел, който предполагал, че всички организми са произлезли от една точка на спонтанно зараждане на живот.

Червеите се превърнали в риби, рибите – в бозайници, бозайниците – в хора. Трансформацията ставала не по пътя на естествения подбор, както при Дарвин, а благодарение на някаква вътрешна жизнена сила, която карала простите организми да стават все по-сложни в съчетание с въздействието на околната среда.

От тази гледна точка хората нямали общ прародител с маймуните – ние директно сме произлезли от тях. И африканецът, според Ламарк, представлява свързващо звено между маймуните и европейците. Така че популярната формула „човекът е произлязъл от маймуната” не следва да се приписва на Дарвин.

Източник: The Conversation

Категории на статиите:
Еврика!

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *


*

Мегавселена

С използването на този сайт вие се съгласявате със събирането на cookies. повече информация

Сайтът използва coocies, за да ви даде възможно най-доброто сърфиране. С влизането в него вие се съгласявате с използването им.

Затвори