Преди милиарди години нещо се блъска в тъмната страна на Луната и издълбава много, много дълбок кратер. Той има около 2500 км широчина и 13 км дълбочина, намира се на Южния полюс и е наречен Айткен.
Тази огромна дупка е известна на астрономите отдавна и е определяна като най-стария и най-дълбок кратер на Луната и един от най-големите кратери в цялата Слънчева система.
От десетилетия изследователите подозират, че кратерът е създаден от челен сблъсък с много голям, много бързо движещ се метеор. Подобно въздействие би трябвало да е разкъсало лунната кора и да е разпръснало парчета от лунна мантия по повърхността на кратера, предоставяйки рядък поглед върху това, което всъщност изгражда Луната.
Тази теория придоби известна достоверност в началото на тази година, когато китайският роувър Юту-2, който през януари се настани на дъното на кратера, откри следи от минерали, които сякаш произлизат от лунната мантия.
Сега обаче проучване, публикувано в списаниет Geophysical Research Letters, поставя под въпрос тези резултати и историята за произхода на кратера. След анализиране на минералите в шест парцела от дъното на Айткен, екип от изследователи твърди, че съставът на кратера е изцяло от кората и без части от мантията, предполагайки, че каквото и да е било въздействието, отворило кратера преди милиарди години, не е ударило достатъчно силно, за да извади лунните вътрешности на повърхността.
„Ние не виждаме материали от мантията на площадката за кацане, както очаквахме“, се казва в изявление на съавтора на изследването Хао Джан, планетарен учен от Китайския университет за геонауки.
Тези констатации изключват директен сблъсък с високоскоростен метеор и повдигат въпроса: Какво, ако не челен метеорен удар е създало най-големия кратер на Луната?
В новото си изследване изследователите използват техника, наречена отражателна спектроскопия, за да идентифицират специфични минерали в лунната почва въз основа на това, как отразяват видимата и близка до инфрачервена светлина.
Използвайки оборудване на борда на роувъра Yutu-2, екипът провежда тестове за отразяване на шест района на почвата през първите два дни след кацането на Chang’e 4, когато роувърът се е отклонил на около 54 метра от кацналата сонда. С помощта на база данни, която идентифицира лунните минерали въз основа на различни фактори, включително размер, отражателна способност и разграждане поради слънчевия вятър, екипът е оценил концентрацията на минерали във всеки от участъците.
Кристална скала, наречена плагиоклаза, е била най-разпространеният минерал във всяка проба, представляваща 56% до 72% от състава на кратера, пишат изследователите. Образуваната от първоначалната лава плагиоклаза е изключително често срещана в корите и на Земята и на Луната, има я и в по-малки количества в мантията на всяко от двете тела. Въпреки че екипът открива и други минерали в кората на Луната, които са по-често срещани в лунната мантия, като например оливин, тези скали съставляват твърде малка част от почвените проби, за да се предполага, че част от мантията е пробила кората на земния спътник.
Този набор от минерали усложнява теорията, че гигантски метеор с висока скорост е създал кратера Айткен на Южния полюс на Луната преди милиарди години, тъй като подобно въздействие почти сигурно би разпръснало парчета от мантия върху лунната повърхност.
И все пак, какво тогава е създало кратера? Изследователите не спекулират в новото проучване и не правят предположения. Предишни изследвания обаче твърдят, че именно метеор е виновникът за удара, но той може да не е бил толкова пряк.
Изследване, публикувано през 2012 г. в списанието Science, твърди, че малко по-бавно движещ се метеор би могъл да удари гърба на Луната под ъгъл от около 30 градуса и да доведе до образуването на подходящо голям кратер, който никога не нарушава лунната мантия.
Ако не друго, новото изследване предполага, че са нужни много повече проучвания в кратера на Южния полюс Айткен, преди отговорът какво го е издълбало, да стане ясен.
