Ако имате нисък толеранс към болката, ново изследване предполага, че трябва да обвинявате затова на нашите братовчеди, неандерталците.
Според съвместни изследвания на Института за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Германия и шведския институт „Каролинска“, „хората, наследили специален йонен канал от неандерталците, изпитват повече болка.“
В своята статия изследователите описват Nav1.7, натриев канал, „решаващ за генерирането на импулс и провеждане в периферните болкови пътища“, който показва намалена инактивация при неандерталците. Изследователите заключават, че поради това понижено ниво на активиране неандерталците изпитват повишена чувствителност към болка в сравнение със съвременните хора.
„При неандерталците протеинът Nav1.7 носи три замествания на аминокиселини (M932L, V991L и D1908G) спрямо съвременните хора. Ние експресирахме Nav1.7 протеини, носещи всички комбинации от тези замествания, и проучихме техните електрофизиологични ефекти. Докато единичните замествания на аминокиселини не влияят на функцията на йонния канал, пълният неандерталски вариант, носещ и трите замествания, както и комбинацията от V991L с D1908G, показва намалена инактивация, което предполага, че периферните нерви са по-чувствителни към болезнени стимули при неандерталците, отколкото при съвременните хора. „
Изследователите също така откриват, че чрез предадени гени „0,4 процента от днешните британци“ са носители на заместванията на неандерталските аминокиселини.
Когато неандерталците и денисовците – група, принадлежаща към рода Homo, който е вид ранен човек и известен още като Денисови хоминини, се чифтосват се с най-ранните съвременни хора, се появяват и съществуват няколко генетични варианта от двете групи (неандерталци и денисовци), които се предават на нас.
Освен това, изследователите също анализирали SCN9A гена, който действа като водач за производството на натриевите канали и кодира протеина Nav1.7. В своя труд изследователите споделят, че хората, които изпитват „мутации на загуба на функция на SCN9A“ са склонни да развият „нечувствителност към болка“ и анозмия (загубено обоняние), докато „мутациите на спечелената функция“ предизвикват при хората „сензорни симптоми и болка, като болката е доминиращ симптом.“
„Вариантът на йонния канал при неандерталеца, носи три разлики в аминокиселините в сравнение с обичайния „вариант“ при модерните хора, казва водещият автор на изследването, Хюго Зеберг.
„Докато единичните замествания на аминокиселини не влияят на функцията на йонния канал, пълният неандерталски вариант, носещ три замествания на аминокиселини, води до повишена чувствителност към болка при съвременните хора“, обяснява Зеберг.
И се оказва, че възрастта също е фактор за усещането за болка. Зеберг казва, че тези, които носят неандерталския вариант, изпитват болка, сякаш са „осем години по-големи“. За да изучат горепосочените генетични замествания в реално време, изследователите синтезират гени, които включват както неандерталския, така и съвременния човешки Nav1.7 натриев канал и ги преписват in vitro, преди да ги инжектират в африканска нокътна жаба (Xenopus laevis) .
Изследователите също така са използвали данни от Великобритания Biobank за 198 047 възрастни жени и 164 897 възрастни мъже от Обединеното кралство и са установили, че тези, които са носители на вариантния йонен канал, имат по-нисък толеранс към болка.
Въпреки че са убедителни, резултатите не са окончателни. Изследователите заключават, че макар да не могат да бъдат абсолютно сигурни, че неандерталците „непременно са изпитвали повече болка, в сравнение със съвременните хора“, има сериозна вероятност периферните нервни окончания на неандерталците да са изключително чувствителни към стимули.
