Нов поглед върху старата носталгия

Психологът Клей Рутлидж от университета в Северна Дакота (САЩ) от време на време дава изявления за медии, но разговорите с тях много не му допадат. Интересът към личността му е предизвикан от това, че той изучава носталгията, а тази тема е много близка на хората.

Ученият обърнал внимание на това,че един от репортерите му задавал въпроси от типа „Не е ли вярно, че да живееш в миналото, е вредно за здравето?”, „Не пречи ли носталгията да се гледа напред, да се планира бъдещето, да се търсят нови възможности?”… Оказало се, че журналистът преди това говорил с икономисти, които смятат носталгията за пречка да се живее в настоящето и да се инвестира в бъдещето.

Рутлидж признава, че е бил удивен. Да, стотици години носталгията е разглеждана като сериозен психически проблем, но тези времена отдавна са отминали, нали така?

Терминът „носталгия” идва от края на XVIII век и е въведен за обозначаване на това, което се е смятало за мозъчно заболяване, уникално за швейцарските войници, сражаващи се далече от дома. Тя била обявена за причина за страданията и при такива симптоми като аритмия, тревога, безсъние и безразборно хранене.

С времето носталгията загубила статута си на заболяване и започнала да се разглежда като психическо разстройство, сходно с депресията. Така продължило до края на ХХ век.

Но разглеждането на носталгията като нещо нездраво няма емпирично обоснование, отбелязва доц. Рутлидж. Учените и лекарите в миналото не се занимавали със системни изследвания на носталгията и влиянието й върху хората. Те обръщали внимание на това, че носталгията се съпътства от симптоми, сочещи лошо здраве (тревога например или тъга), и предположили, че тя е причината. Не разглеждали обаче възможността за обратна причинно-следствена връзка – носталгията да е отговор на душевно страдание, а не повод за него.

Ето как носталгията придобила лоша репутация.

В наши дни тя е удостоена със специалното внимание на емпиричната психология и десетки изследвания са дали малко по-различна картина. Води ли носталгията до влошаване на психическото здраве? Лошо нещо ли е носталгията? Рутлидж е убеден, че днес уверено може да се отговори отрицателно на тези въпроси.

Експерименти сочат, че носталгията не предизвиква негативно емоционално състояние. Тъкмо обратното – тя активира цяла редица позитивни състояния. Носталгията подобрява и без това доброто настроение, повишава самоуважението, чувството за свързаност с другите и дори придава смисъл на живота.

Днес в нито едно изследване, чиито резултати заслужават доверие, не се наблюдават негативни психически последствия от носталгията.

С какво е хубава тя? Рутлидж предлага за начало да разгледаме съдържанието на носталгичните спомени.

Изследвания говорят, че последните са посветени на изключително скъпи за човека преживявания. Носталгията носи със себе си впечатления, които са изпълнени със смисъл. Главният герой в тези спомени е самият човек, но в същото време те са дълбоко социални – хората носталгират за времената, прекарани в общуване с близки.

Накрая носталгичните спомени са щастливи спомени или поне спомени за събития с добър край. Ние се убеждаваме, че животът има смисъл, че са ни ценили и обичали, че сме били щастливи.

Причините за носталгията са много – познат аромат, музика, среща със стари приятели… Но най-разпространеният повод, ако се вярва на експериментите, е психическа заплаха: самота, лошо настроение, усещане за безсмисленост на съществуването.

Терапевтите и психиатрите от миналото вярно са определили връзката на тези явления с носталгията, но са грешали с нейната насоченост. Носталгията не предизвиква душевни мъки, а обратното. Тя е средство да се справим с негативните състояния.

Например чувството за самота говори на човека, че той е загубил социалните си връзки, но след това нахлуват спомените за добри дни и той започва отново да вярва, че е нужен някому. Същото се случва, да речем, в случай на загуба на смисъла на живота.

Носталгията, заключава ученият, не е живеене в миналото, а експлоатация на миналото за помощ в борбата с настоящето. Тя не пречи да се гледа напред и да се планира бъдещето, а дава сили за по-нататъшно движение.

Източник: The Conversation