Едва ли има на света хора, които от нищо не се страхуват. Всеки разумен човек има определени страхове.
Те биват малки и големи, но способни значително да отровят живота ни, ако не успеем да се справим с тях.
В такъв случай страхът може да премине в патологично състояние, което да пречи на човека във всекидневния живот, карайки го отново и отново да изпитва това неприятно чувство.
Всъщност страхът играе ролята на сдържащ механизъм, който пречи на човека да се озове на място, където може да му бъде причинена вреда. Тоест може да се каже, че страхът е сроден на чувството за самосъхранение. Например в детството си всички сме се страхували от тъмнината. Не сме ходили там, където според нас ни е чакала опасност.
В далечното минало страхът е бил необходим, за да оцеляваме, но и днес, изпитвайки страх, нито едни здравомислещ човек няма да мине нощем през гора (ако не е наложително), пълна с опасности.
По такъв начин страхът изпълнява полезна функция, в случай че е обусловен от това, което може да представлява опасност. Но съвременните хора преживяват трудно обясними страхове, които значително влияят на качеството им на живот. Понякога е трудно да се избавят от тях без помощ от психолог.
Например клаустрофобията (страх от затворено пространство) предизвиква не просто страх, а панически ужас, с който човек е принуден да живее и който се проявява всеки път, когато възникне необходимост от озоваване в затворено помещение.
Страхът пуска в организма определени химични реакции, характеризиращи се с отделяне на голямо количество адреналин в кръвта, учестено сърцебиене, повишено кръвно налягане. Ако подобни изменения настъпват често, то организмът страда и това се отразява на първо място на човешкото здраве. Затова особено опасни са страховете, които нямат конкретно основание.
Например човек се бои от публични изявления. В този случай нищо не го заплашва, но стига да застане пред голяма аудитория, той започва да изпитва гореописаното състояние. В резултат той не може да се съсредоточи и да се прояви като добър оратор. Така под въздействието само на една, но силна емоция човек може да постави кръст на свето бъдеще.
Големите и малките страхове често не ни дават възможност да правим това, което ни се иска, препятстват творческата ни реализация. Страхувайки се от вида на кръвта, не кандидатстваме медицина, макар че професията на лекар ни привлича. Изпитвайки страх от водата, не ставаме отлични плувци и не заемаме първите места на състезания.
Ако се поддаваме на страховете, цял живот може да си преседим вкъщи и да се страхуваме да си покажем носа навън. Повечето страхове сме си внушили и с тях можем и трябва да се борим. В противен случай рискуваме винаги да им се поддаваме и никога да не започнем да живеем пълноценен живот. Историята познава доста примери за това как преборили страховете си хора са постигали големи висоти в избраната професия и са станали това, за което са изпитвали призвание.
Погледнете в себе си. Вероятно ви измъчват страхове, които ви пречат да правите това, към което се стремите. Страховете ви сковават и ви пречат да чувствате и действате свободно. Мнозина например цял живот мечтаят за собствен бизнес, но страхът не им дава възможност да направят дори първата крачка, която в бъдеще би довела до успех.
Принципно страхът е предизвикан от неизвестното, тъй като ние не можем да предположим какво ще последва след едни или други наши действия. Страхувайки се от негативните последствия, предпочитаме нищо да не предприемаме. Но ако предположим, че подобни наши очаквания съществуват само във въображението ни и не са свързани с действителността, то тогава можем да се движим напред и да не се страхуваме.
За избавяне от страха съществуват различни методи въз основа на това какъв род страх изпитва човек. В тяхната основа лежи необходимостта да се намали значимостта на момента за този, който изпитва страх. Например, ако това е страх от публични изявления, то може да си представим, че общуваме с добър приятел и тогава ще се разкрепостим и ще престанем да се боим. Общуването с приятел доставя удоволствие.
Освен това нищо няма да ни помогне така, като хуморът и шегата. Така шеговитият образ, нарисуван във въображението ни, е способен буквално да твори чудеса, измествайки страха от съзнанието.
Страхът не е най-приятната емоция, възпрепятстваща нашето движение напред, затова от нея трябва да се избавим.
