Нов телескоп ще замени знаменития „ловец на екзопланети” „Keплeр”. TESS значително ще превъзхожда своя предшественик и за него НАСА ще отдели 200 милиона долара, които ще даде на инженерите на Масачузетския технологичен институт (MIT). Те на свой ред обещават да пуснат телескопа още през 2017 година.
„Изпитваме прилив на радост и ентусиазъм, TESS е следващата крачка в развитието на изследванията на екзопланети”, разказва проф. Джошуа Уин от Масачузетския технологичен институт.
Въодушевлението на учения е напълно оправдано – търсенето на екзопланети, които са разположени извън пределите на Слънчевата система, не е много лесна задача. В сравнение със звездите планетите са значително по-малки по размери и не са такъв активен източник на излъчване.
Въпреки че планетите добре се маскират в космическото пространство, изследователите са измислили начини, за да ги откриват. Един от тях е транзитният метод, който се състои в наблюдаването на преминаването на планетата по диска на нейната звезда.
Именно този метод фигурира в наименованието на телескопа. Абревиатурата TESS се разгръща като Transiting Exoplanet Survey Satellite, или „Спътник за транзитно изучаване на екзопланети”, което подразбира транзитния метод като основен.
„TESS ще стане първият космически телескоп, който ще може да обхваща цялото небе, покривайки 400 пъти по-голяма площ от всички предишни мисии – казва Джордж Рикър от Института за астрофизически и космически изследвания „Кавли”. – Очакваме да открием хиляди планети в околностите на местния междузвезден облак, като ще акцентираме върху обекти, съпоставими по размери със Земята.”
Инженерите уточняват, че благодарение на новия апарат ще се появи възможност за получаване на информация за масата, размерите, плътността, орбитата и атмосферата на планетите, чийто диаметър се колебае от земния до съпоставим с този на газови гиганти от рода на Юпитер. Учените подчертават, че за TESS ще се използва цял комплекс технически иновации, разработени от специалистите на Масачузетския технологичен институт в последните седем години.
Вече е определена орбитата, на която ще работи телескопът. Според учените тя ще представлява „златна среда” между Земята и Луната, в смисъл, че апаратът ще се намира не прекалено далече и не прекалено близо, което ще му позволи да функционира в продължение на десетилетия.
В проекта ще участват и Центърът за космически полети „Годард” (Goddard Space Flight Center), Изследователският център „Еймс” (Ames Research Center), Орбиталната научна корпорация (Orbital Sciences Corporation), Харвард-Смитсънският център за астрофизика (Harvard-Smithsonian Center for Astrophysics), Аерокосмическата корпорация (Aerospace Corporation) и Научният институт на космическия телескоп (Space Telescope Science Institute).
