НАСА работи заедно с Корейския институт за наука и технологии (KAIST) по разработването на малък космически кораб от един единствен силициев чип. Тази иновативна идея може да съкрати чувствително междузвездните пътувания.
Проектът беше представен в края на изминалата седмица на международна среща в Сан Франциско с уверението, че корабът с единичен силициев чип може да устои на интензивната космическа радиация, на която ще бъде изложен в космоса.
За да подсигурят оцеляването, учените смятат да използват експериментална технология на KAIST от транзистор с нановлакна. Вместо използваните обикновено фино оформени каналчета, той използва нанопроводници за транзисторни канали. Добавен е допълнителен контакт, който позволява протичането на ток. Той от своя страна „поправя“ всяка щета нанесена от радиацията чрез нагряване на канала. Затова новата технология е определяна като „самолекуваща се“.
При този „нанокораб“ пътуването до най-близката съседна на Земята звезда е сведено до само 20 години, тъй като чипът може да се движи с 1/5 от скоростта на светлината. Това все още е прекалено дълго време като се има предвид какво може да се случи на Земята или с чипа в космоса. Но 20 години са огромна стъпка напред в сравнение с продължителността на пътуването, която науката е способна да осигури към днешна дата. Например, сегашната технология може да предложи 100 годишно летене до Алфа Центавър.
Този транзистор с нанопроводници е идеален за космически пътувания, казват от KAIST, заради относителния му имунитет към космическите лъчи и малкия размер.
Типичният размер на (транзисторни) чиповете с приложение в космически кораби е от порядъка на 500 нанометра,
казва водещият изследовател в разработката Янг-Кю Чой.
Новият чип е много по-ефективен и от гледна точка на цената. „Ако можеш да замениш 500 нанометра с техника от само 20 нанометра, тогава падат и размерът и теглото“, допълва Чой.
Разбира се, много от тази нова технология е все още на експериментално ниво и пращането на първия кораб с единичен силициев чип в космоса ще изисква големи инвестиции както в пари така и в познание.
Самолекуването на човешката биология, докато човек е във материалния свят на планетата земя е до 8% или 11% от болестите. При по0 голям процент това е невъзможно. Това човек не го знае и напразно си губи възможностите да изучава този проблем. Същото е и с преселването на други панети или в други „светове?“ Не искам да се отчайваме но това е допустимо само с помоща на духа на човек и неговите старци. Кои са те? Това не е дадено на яовек да го постигне ! Освен това на човек се дава съдба – продължителност на живот. За съжаление човек не знае и това. Някога Питагор е достигнал до отговор на въпроса – „ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ“. Като математик го е предал на математиката и така се е загубило истинското значеное на този отговор. Около 62% от живота на човек е даден да изпълнява събития дадени му от неговия дух. Останалите около 38% са за свободно избираеми от човек събития. Ако нормален и спокоен човек се самонаблюдава може да стих=гне до разбирането за даденото му за живот. Как ще го живее е дела само на човек. Не има други които с молитви, медитациии др.п. да изпълняват делата му. Съжалявам за хубавата страница, но много често писаното нр отговаря на истината. Такъв е въпроса и с т.н. тъмна материя. Каквото и да постигнат именуваните като учени, никога не има да постигнат верния отговор. Това е покоя във безпределността на всемира. Той е и ще остане в неизвестност за човек. От там започва началото на всички начала с които човек иска да се занимава и да постигне знания. Знания да но не о разбираания? Тези теми за проучване и разискване са дадени за идното шесто съществуване, предстоящо след около 80 планетни години. Който ги дожиее ще се убеди в писаното от мен и от Исаак Нютон, който от средновековието е достигнал до тзи знания, като ги е обявил като апокалипсис, за да не го гони ПАПАТА. Това което не е разбрал е че това е истина но не от посочената от него дата. И сега това не е дадено дасепостигне, защото живота на планетата се управлява от образната мозъчна дейност на човек а не от нефовата мисловна дейност. Тя само променя ср4ока за изпълнение на дадените събития. И сега са пренесени в идното от увеличената мозъчна дейност на планетата. Това което човек не знае че апокалипсис означава от другата страна на завесата. Не знае, че спасението на планетата е за биологичния живот а не за човечеството като цяло и за всеки човек. Творците творили планетата са постигнали на нея без намеса на едни биологии в други да има 1 800 000 000 мислещи човеци. Това ли е постигнал сега човек. С неговит > 7 200 000 000 милиарда той отива към самоунищожението си. Ако тази цифра прмине 9 000 000 000 планетата земя щв престане да съществува, така както е прекратило човечеството съществуването на планетата ФАЕТОН някога. Сега от нея е останал само един астероиден пояс и една червена планета МАРС, която е в началото на новото си живототворение сега. Човек и до сега истината се дава на творците ддухове творящи живота на планетата. След творенето тя се превръща в това което сме ние – човеците. С уважение към всички вярващи в нещо. Това в което трябва човек да вярва е в което може да постигне сам, без друга помощ. За това човек трябва добре да помни че той управлява живота си, а не онези избираните от него като електорат, политици, които да го упраляват.
С увжение към всички но постигнатото от мен и на планетата до сега съвпадат 100%.За сега на човечеството е дадено да преживее прехода видното шесто съществуване, до което се приближава и науката, но не го разбира и крие постигнатото заради спокойния живот на планетата. Това ли
е човешката истина?
Най много злини през последните 26 000 планетни години е нанесъл КРИОН, и затова преди да си отиде казва „… не мисли като човек…“. Но и това не е истина – той е И.И..
Затова довре е всеки да се опита да изживее живота си както о разбира!
Много ми е даадено но човек не е достигнал до тези знания-разбирания.
С уважение ИлмороПавел.
Аз не знам как точно са правени изчисленията, но със сигурност нямаме технология с която да достигнем Алфа Центавър за 100г. Марс е на 56 Милиона километра от Земята в най-близката си точка и досега изпратените кораби са пътували под над 200 дни. Да кажем че успеем за половин година /което за сега не сме успели, последната мисия през 2011г. пристига за 255 дни/ та ако пътуваме половин година 56 милиона километра, как ще достигнем Алфа центавър за 100 години? Алфа Центавър е на 4,3светлинни години от нас. Една светлинна година е 9 454 254 955 488 km. а 4,3св.г. са 40 653 296 308 598км. или това е 725952 пъти по далеч от Марс. ако за половин година ходим да Марс то ще са ни нужни 360000 години пътуване до Алфа Центавър. Дори да се движим хиляда пъти по-бързо ще са ни нужни 360 години. А ако се движим 1000 пъти по-бързо би трябвало да стигнем Марс не за половин година а за 4 часа. Но дори и с тази технология не бихме успели за 100г. да стигнем Алфа Центавър.