„Хъбъл“ помогна на астрономите да изяснят, че днес Вселената се разширява още по-бързо, отколкото показвали изчисленията, построени въз основа на наблюденията на „ехото“ от Големия взрив.
Това сочи съществуването на трета загадъчна „тъмна“ субстанция – тъмно лъчение – или на непълнотата на теорията на относителността, става ясно от статия, приета за публикация в изданието Astrophysical Journal.
Още през 1929 година прочутият астроном Едуин Хъбъл, наблюдавайки движението на далечни галактики, е установил, че нашата Вселена не стои на едно място, а постепенно се разширява.
В края на ХХ век астрофизиците са открили, наблюдавайки свръхнови от първи тип, че тя се разширява не с постоянна скорост, а с ускорение. Причина за това, както днес смятат учените, се явява тъмната енергия – загадъчна субстанция действаща върху материята като своеобразна „антигравитация“.
„Това невероятно откритие може да е важна част от загадката на тъмната енергия, а също и тъмната материя и тъмното лъчение, на които се падат повече от 95% от общата маса на Вселената“, казва Адам Рийс (Adam Riess) от университета „Джон Хопкинс“ (САЩ), Нобелов лауреат и един от първооткривателите на тъмната енергия.
В новата си работа Рийс и колегите му са измерили скоростта на разширение на Вселената „от другия край“, както се изразяват те. Учените използвали не далечни свръхнови и данните от сондите WMAP и Planck, изучаващи микровълновото „ехо“ от Големия взрив, а сравнително близки до нас променливи звезди в съседни галактики.
Тези звезди – така наречените цефеиди – са интересни на учените заради техните пулсации, които може да се използват за много точно изчисляване на разстоянието до далечни обекти в Космоса.
Наблюдавайки цефеиди в 18 съседни галактики, където неотдавна са се взривили свръхнови от първи тип, екипът на Рийс е успял да изчисли разстоянието до тях и да уточни стойността на константата на Хъбъл – сегашната скорост на разширението на Вселената, намалявайки грешката при измерванията от 3 до 2,4%.
Цефеидите, по които учените са определили скоростта на разширение на Вселената. © NASA/ ESA/A. Riess
Това уточнение дало изключително неочакван резултат – оказва се, че две галактики, разделени от 3 милиона светлинни години, се разлитат със скорост около 73 километра в секунда. Тази цифра е значително по-висока, отколкото показват данните, получени от WMAP и Planck, и е невъзможно тя да се обясни с наличните ни представи за природата на тъмната енергия и механизма на рождението на Вселената.
Според Рийс неочаквано високата скорост на разширение на Вселената говори, че в процеса на нейното ускорение е участвала не само тъмната енергия, но и още една невидима субстанция, която той нарича тъмно лъчение (dark radiation). То според учените е съществувало в първите дни в живота на Вселената, когато в нея е доминирала не материята, а енергията и е приличало по свойства на така наречените стерилни неутрино.
Благодарение на това лъчение Вселената в първите дни от живота си се е разширявала доста по-бързо, отколкото би следвало в резултат на действието само на едната тъмна енергия, което е скривало нейната реална скорост на разширение от нас.
Бъдещите наблюдения с „Хъбъл“ и повишение в точността на наблюденията, както се надяват учените, ще помогнат да се разбере действително ли няма да мине без тъмното лъчение за обяснение на странностите в скоростта на разширението на Вселената, или това все пак ще може да се избегне.
