Учени са открили най-старите известни фосили от съвременен човек извън Африка. Възрастта на останките е между 177 000 и 194 000 години, според проучването публикувано в списание Science.
Намерена е вкаменелост на горна челюстна кост, която включва и няколко зъба, в праисторическия пещерен обект Мислия („Misliya Cave“), в Израел. Каменни инструменти също са открити на площадката на разкопките.
Откритието предполага, че съвременните хора може да са били в движение, по-специално мигриращи от Африка, поне 50 000 години по-рано, отколкото се предполагаше досега. Това пренаписва хронологията на това, което знаем за разпространението на Хомо Сапиенс.
„Откритието ни дава ясни доказателства, че съвременните хора са се преместили от Африка по-рано, отколкото предполагахме „, казва Ролф Кум, професор в университета „Бингхамтън“.
„Има предишни предположения за евентуална по-ранна миграция, базирани, както на археологически обекти, така и на древни изследвания на ДНК, но сега имаме действителна човешка вкаменелост, която точно доказва по-ранната миграция“.
Учените са използвали три различни техники, за да се потвърди възрастта на вкаменелостите и да се класифицират те като Homo sapiens, вместо като неандерталци или други ранни човешки прародители. Характеристиките на намерената челюст и на зъбите говорят безпогрешно, че те са принадлежали на човек, твърдят изследователите.
Каменните инструменти намерени на площадката, допълнително потвърждават възрастта и технологиите, използвани от тези хора. Те са оформени по един уникален начин, наречен Levallois, техника при която камъните са обработени около ръбовете, за да се постигне оръжие използвано за лов.
Откриването на инструментите заедно с вкаменелостите на това място е от най-ранния период на човешката история в региона. Намирането на инструментите и вкаменелостите на едно и също място предполага, че Homo Sapiens въвежда тази технология за лов още с появата си там, заключават археолозите.
„Богатите археологически находки разкриват, че жителите на пещерата Мислия са способни ловци на големи дивечови видове като аурохи (изчезнали едри говеда), персийски елени и газели“, казва професор Хершковиц от катедрата по анатомия и антропология на Университета в Тел Авив.
„Те са поддържали огън в огнища, използвали са широко растения не само за хранене и са произвеждали инструменти характерни за ранно-средно палеолитно каменно общество, използващо сложни новаторски техники, подобни на тези, открити при най-ранните съвременни хора в Африка“.
Подробно проучване на инструментите показва, че те не само са били използвани за лов, но също така и за обработка на животински кожи, изстъргване и рязане на растения, изстъргване на минерали и копаене на ядивни грудки, казва Хершковиц.
Местоположението на вкаменелостите подкрепя тезата, че съвременните хора мигрират от Африка, използвайки северния маршрут през долината на река Нил и източното крайбрежие на Средиземно море. Помага да се обясни защо в Китай е намерена модерна човешка вкаменелост, датираща отпреди 120 000 години.
Откритието подкрепя теорията, че съвременните хора са напуснали Африка преди 220 000 години и са взаимодействали с неандерталците по-рано от считаното досега. И това предполага, че откритите други ранни човешки вкаменелости в пещерите Кафзех (Qafzeh) и Ес Ккхул (Es Skhul) в Израел, са резултат от взаимодействието между хората от Мислия и местни племена от региона, казва Хершковиц.
„Имаме много дълга биологична история, много по-дълга от считаната досега,“ казва Хершковиц. „Ние се развиваме чрез взаимодействие с други групи хомини. Излезли сме от Африка още преди 250 000 години, а хоминините от Qafzeh / Skhul не са най-ранните хора, които се намират извън Африка, както се смяташе досега. Всъщност те не са мигранти, а по-скоро потомци на хората от Мислия. “
Откриването на съвременни хора извън Африка от по-ранна епоха от приеманата досега, ще има последици за историята на еволюцията. Това означава, че има още по-ранни възможности за културни и / или биологични взаимодействия с други местни не-модерни човешки видове.
„Мислия наистина променя нашето разбиране за еволюцията на съвременния човек“, казва Герхард Вебер, професор в катедрата по антропология в университета на Виена. „Тази еволюция изглежда не е толкова ясна или проста, каквато имахме в учебниците през последните години. Хората от Мислия изглежда са много развити. Това не би било изненадващо, ако беше отпреди 10 000 или 40 000 години, но те са били там преди около 180-190 000 години.“
Откритието от Мислия допринася за решаване мистерията на появата на съвременния човек.
„Мислия ни казва, че съвременните хора може да са били в контакт с други народи, включително архаични, които вече са били в Евразия“, казва Вебер. „Сега може да се допусне, че и имало и други хора, дори по-стари от тези намерени в Мислия, които може би са напуснали Африка още по-рано. Не бих се изненадал ако някой намери останки от съвременен човек в Евразия от преди 220 000 години.
„Както всяко добро научно изследване, и откритието в Мислия повдига нови въпроси, но в същото време прави и голяма крачка напред, далеч от твърде опростената картина за човешката еволюция рисувана досега“, заключава Вебер.
Изследователите продължават своето проучване и на други места в района. „Ние започнахме да разкопаваме на две места, които са били проучвани и в миналото – пещерите Skhul и Tabun, с надеждата да намерим някои вкаменелости от съвременен човек, които ще ни позволят да отговорим и на други въпроси, свързани с късната фаза на човешката еволюция“, каза Хершковиц.
