Ако животът се е разпространил от някъде другаде в нашата галактика, най-вероятно първо е стигнал до Марс.
Сега учените поддържащи тази теория се надяват да открият остатъци от ДНК върху проби от материал от Марс.
Може ли животът, какъвто го познаваме, да е започнал наистина на Марс, а не на Земята? Шепа учени вярват в това и смятат, че трябва поне да се обмисли такава възможност.
Този специален случай на цялостната теория за панспермията, където животът на Земята е започнал някъде другаде и е пътувал или е бил засаден тук, има някои видни привърженици.
В нова статия за изданието Salon, тези поддръжници казват, че теорията има интуитивен смисъл въз основа на това какви са двете планети.
Нека прегледаме фактите. Първо, никой не знае със сигурност къде и как е започнал животът. Можем да формираме теории на основата на това, което знаем сега, и какъв е животът в целия изкопаем и въглероден регион на Земята.
Изследователите също изучават уникални качества, които Марс и Земята споделят в сравнение с другите планети в нашата Слънчева система, а Марс в много отношения е по-малка, по-стара Земя, която е „изгорила“ своите природни ресурси и електромагнитно ядро по-рано. (Това също има интуитивен смисъл. По-малко кубче лед се топи по-бързо и по-малко парче гореща храна се охлажда по-бързо.)
Учените изучават геномиката като начин за екстраполиране на произхода на живота. Редът, в който са се появили градивни елементи като РНК и ДНК, може да бъде препратен към, например, многото десетки базирани на Марс метеорити, за които е известно, че са ударили Земята с течение на времето.
Тази идея се обединява около последния универсален общ прародител (LUCA), което означава единичната клетка, от която са произлезли всички останали клетки на Земята. Всички живи същества имат най-скорошен общ предшественик – помислете за хората и, да речем, за конете, чийто най-скорошен общ прародител може да са някои изчезнали трети видове бозайници.
LUCA е различна, изискваща много повече връщане към много по-далечно минало. Може ли последният универсален общ прародител да е от генетичен материал, дошъл от Марс?
Учените вярват, че първият живот на Земята е настъпил само 200 милиона години след първата течна вода – и панспермите на Марс посочват, че Марс вероятно е имал повърхностни води преди Земята въз основа на анализа на двете планети.
„Да предположим, че очаквате животът да процъфтява всеки път, когато една планета се охлади до точката, в която може да започне да има течна вода“, каза пред „Салон“ Ерик Асфаг, професор по планетарни науки в Университета на Аризона. „Но само като погледнем нашата Слънчева система, коя планета най-вероятно ще бъде обитаема първо? Почти със сигурност Марс. „
Проф. Асфаг продължава:
„Ако животът започва някъде, той най-вероятно е започнал първо на Марс. Не знаем какво е изискването, дали се изисква нещо изключително специално, като съществуването на луна или някои фактори, които са уникални за Земята – но точно по отношение на това къде на първо място е имало течна вода, това е бил Марс. „
Ако парчета от Марс бяха съборени чрез „балистична“ панспермия, където при удар се отчупват парчета, които летят и удрят друга планета, те биха могли да кацнат и да процъфтяват на Земята.
Екипът на проф. Асфаг казва, че е много по-вероятно животът да е пътувал до Марс, преди да е пътувал до Земята, поради много прозаични причини. Земята е по-близо до слънцето и всичко, което се опитва да достигне до нас, би трябвало да избегне огромната гравитация на слънцето, например. Нещо, което пътува извън нашата слънчева система, може също да бъде прашка от гравитацията на Юпитер директно в Марс, например.
Един от начините да се тества тази теория е да се изследва всяка проба от Марс за наличие на ДНК. Това е последната част от дългата, извиваща се повествователна дъга за идеята за живота на Марс, от настояването на астронома Персивал Лоуел, че Марс е бил покрит с инженерни канали, до наши дни, където знаем, че в крайна сметка има малко замръзнала вода на Червената планета.
Така или иначе, преди време, разтопеното ядро на Марс се забавя и втвърдява, намалявайки гравитацията, а атмосферата на планетата изчезва и стига почти до нула, като премахва съществените защити за всяка форма на живот, която познаваме. Но клетъчната материя все още може да съществува, бездействаща в студа, но все още там, за да бъде намерена.
Така и така си тук …
… искаме да те помолим за услуга. Ние сме малка независима редакция, което значи, че сами си решаваме какво да правим и за какво да пишем. Нямаме абсолютно никакви зависимости към рекламодатели, собствениците ни не са милионери, нямаме никакви взаимоотношения с политици или пък бизнесмени. Никой не редактира редактора. Никой не „насочва“ мнението ни. Затова ти можеш да ни подкрепиш. Ако ни четеш редовно и смяташ, че статиите, които качваме са полезни, интересни или забавни, може да натиснеш бутона по – долу и да дариш сума по свое усмотрение.
