Няколко интересни загадки в историята на изкуството

Колкото повече неща разбираме за голямото изкуство и неговите създатели, толкова повече загадки се разкриват пред нас. Днес ще представим само някои от най-интересните такива.

1. „Момичето с перлената обеца“ (горе)

Въпреки всички теории и спекулации, самоличността на момичето от известната картина на Вермеер „Момичето с перлената обеца“ е абсолютно неясна.
Момичето е обърнато към зрителя, а мека светлина пада върху младото й лице и голямата перлена обеца, закачена на ухото й. Тя сякаш иска да каже нещо, но ние нямаме никаква представа каква е всъщност историята. Дали е била дъщеря на Вермеер или пък негова любовница? Възможно е даже въобще да не е съществувала в реалния живот. Въпреки всичко, и до днес картината привлича огромни тълпи от посетители. Тюрбанът на главата на момичето напомня за Изтока, а големият размер на перлената обеца възпламенява въображението и подсилва мистерията в изображението. Не само тази картина, а и самият Вермеер е енигма. За него се знае, че е живял в Делфт и е имал 15 деца. Само 36 картини свидетелстват за неговото творчество, но всички те са шедьоври. Мистериите създадени около картините му са в следствие на множество въпроси, останали без отговор. „Момичето с перлената обеца“ е вечен пример за това. Трейси Шавалие, която пише популярен роман за картината казва: „Картината се радва на огромен успех, защото е неразгадана. Ние дори не можем да кажем какво мисли или чувства момичето. Ако всичко това беше известно, щяхме просто да продължим към следващото произведение на изкуството. Но това не е така и затова все още се опитваме да разгадаем мистерията около нея. Това се случва с всички шедьоври – копнеем да ги разгадаем, но това никога няма да се случи.“

2. „Любовта и предателството на Уоли Нойзъл“

В началото на 1900-та г., Уалбурга „Уоли“ Нойзъл е мистериозната муза на австрийския художник Егон Шиле. Тя се появява в няколко негови картини (включително и няколко еротични) и за нея е известно, че е била любовница на художника и освен това се е грижила за голяма част от търговската дейност в неговите дела. През 1912 г. тя се появява в шедьовъра на Шиле „Портрет на Уоли“, който бил наричан „Виенската Мона Лиза“, заради мистериозната усмивка на модела.

Уоли била от бедно семейство от Тейтендорф, Австрия и среща Шиле, когато е само на 16 години. За нея се знаело, че е продавачка, а не модел на художник, което често означава двойнствен живот на проститутка. С течение на времето, от картините на Шиле започнало да става ясно, че отношенията му с Нойзъл били повече от професионални. Изкуствоведите казват, че това ясно си личи по начина по който го гледа от портретите. Тя била и изключително лоялна към него. През 1915 г. обаче, Шиле рязко изоставя Уоли, за да се ожени за по-почтена жена. Двамата любовници не се видели никога повече. Или са? „През 1913 г. Уоли и Шиле, заедно с Артър Розлер, който също бил модел на художника, отиват на ваканция в Траунзее, езеро близо до Залцбург. Намерихме личен фотоалбум, който доказва, че след раздялата на Уоли и Шиле тя все още поддържала връзка с колекционерите му и притежавала някои негови творби. Може би е била по-добре приета, отколкото досега сме смятали“, това споделя Диетард Леополд, син на богат колекционер на виенски картини.

3. Тайното оръжие на Давид

Съществуват много противоречия за това, дали скулптурата Давид на Микеланджело държи тайно оръжие (фустибал) в изключително голямата си дясна ръка. Фустибалът е вид прашка, която хвърля камъни на разстояние до повече от 180 метра, който бил широко разпространен през Средновековието и епохата на древен Рим. Според „Библията“, по време на борбата си с Голиат, Давид бил въоръжен с фустибал и овчарска тояга. Първоначално скулптурата е трябвало да бъде поставена на върха на катедралата във Флоренция, където оръжието нямало да се вижда. Фустибал се забелязвал в произведения на други художници по това време. Експерти смятат, че Микеланджело бил повлиян от тях, изработвайки статуята и че тоягата не е монтирана на дръжката на фустибала по политически причини. Според историка Серджо Рисалити: „Овчарска тояга не се вписва в политическия смисъл на скулптурата, която се превръща в първия публичен паметник в Италия.“ Не всички експерти са съгласни с тази теория, затова мистерията за обекта в ръката на Давид остава неразгадана.

4. Мъжът под „Гладеща жена“

Щета, в следствие на опит за грабеж, наложила използването на инфрачервена камера върху  картината от 1904 г. „Гладеща жена“ на Пабло Пикасо. Под изображението на жената било открито друго изображение на мъж с мустаци. Учените си задават въпроса кой е този човек и дали Пикасо не е нарисувал себе си. По-късно този вариант бил изключен. Когато създава шедьовъра „Гладеща жена“ , художникът живеел в Париж и бил само на 22 години. Картината е от синия му период, в който преобладават драматични теми в сини нюанси. По това време той не разполагал с никакви финансови средства и често се случвало да рисува нови изображения върху стари платна. Съществува сериозен дебат чий е портретът под картината. Изглежда, че това е портрет на друг художник. Има вероятност това да е скулпторът Матю Фернандез де Сото или художникът Рикард Каналс.

Още един таен портрет бил открит под друг шедьовър на Пикасо – „Синята стая“. Също както при „Гладеща жена“ и тази картина е от ранния му син период в Париж. Инфрачервена технология разкрива мъж с брада, носещ папионка и яке. Необичайните удари на четката на върха на картината карат учени и арт експерти да стигнат по-далеч в разкритията си. Отново не изглежда откритието да е автопортрет, но самоличността на мъжа и отношенията му с Пикасо остават загадка. Дороти Косински, директор на колекцията „Филипс“ казва за случая: „Публиката обича подобни неща. Това е вид детективска работа и позволява на зрителите да бъдат част от подреждането на пъзела.“

5. Изчезналата балерина

Никой не знае дали картината на Едгар Дега „Танцьорка бележи точки“ е отдадена, изхвърлена или открадната от богатата наследница Югет Кларк. Но когато картината се появява отново в дома на Хенри Блок, колекционер и съосновател на „H&R Block”, Югет Кларк се опитава да спре разследването на ФБР, казвайки че трябва да уважават личното й пространство. Тя никога не обявява картината за изчезнала и така започва дълга правна битка между Кларк и Блок. В крайна сметка Блок връща картината на Кларк, чийто адвокат веднага я дарява на музея „Нелсън-Аткинс“, в който Блок има дял. Блок позволява на Кларк да задържи картината в дома си до смъртта й, след което веднага да бъде експонирана в музея. По време на споразумението музеят настоява за клетвена декларация за психическа стабилност от лекаря на Кларк. 102-годишната жена, обаче подписва две различни завещания – едното през 2005 г., а другото през 2008 г., което включва като наследници и членовете на семейството й. Във второто завещание, доктор Сингман бил посочен като бенефициент. Ако семейството й опровергае в съда второто завещание, както и се опитало да направи, декларацията между Блок и Кларк щяла да бъде невалидна. Взела ли е решението сама или някой е повлиял на волята й, заради парична печалба? Това е един сериозен случай с много въпроси, останали без отговор. Кларк умира през 2011 г. на 104-годишна възраст.