Странно струпаните орбити на някои отдалечени тела в нашата Слънчева система могат да бъдат обяснени, без да се позоваваме на голямата, неоткрита Девета планета, показва ново изследване.
Наблюдаваното гравитационно привличане може да е причинено от много други обекти след Нептун, а не от един масивен свят, според изследването.
„Ако премахнете Планетата 9 от модела, а вместо това включите в него много малки обекти, разпръснати в широка област, колективното въздействие на тези обекти може също толкова лесно да обясни ексцентричните орбити, които виждаме в някои обекти след Нептун,“ казва главният автор на изследването Антраник Сефилиан от катедрата по приложна математика и теоретична физика в университета Кеймбридж, в Англия.
Търсенето на Девета планета – или, както някои предпочитат да я наричат, „Планета Х“, започна сериозно през 2014 г. През тази година астрономите Чад Трухильо и Скот Шепърд предположиха съществуването на голям, невидим свят отвъд Нептун , чието гравитационно влияние би могло да обясни странностите в орбитите на далечни обекти, като планетите джуджета Седна и 2012 VP113.
През януари 2016 г. Константин Батигин и Майк Браун допринесоха за още доказателства, като обявиха, че други обекти, разположени след Нептун, също носят този гравитационен отпечатък. Батигин и Браун оценяват, че предизвикващият смущенията обект е може би 10 пъти по-масивен от Земята и се намира средно на около 600 астрономически единици (AU) от слънцето. (Едно AU е разстоянието между Земята и Слънцето – около 150 милиона километра.)
Случаят се натрупва оттогава, тъй като астрономите са открили вече повече от 30 обекта след Нептун, които усещат гравитационното въздействие.
Но съществуването на Девета планета не е задължително. Някои астрономи смятат, че странната орбита е по-вероятно да е причинена от много малки тела. Новото проучване, което Сефилиан прави с Джихад Тума от Американския университет в Бейрут, изследва именно този сценарий.
Двамата предполагат, че обяснението с числата наистина работи, ако масата на пояса на Кайпер, пръстена на тела отвъд Нептун, е до десет пъти по-голяма от тази на Земята. Това е доста голям „ако“, като се има предвид, че повечето анализи оценяват масата на пояса на Кайпер като по-малка от 10% от масата на Земята (а едно скорошно изследване поставя цифрата дори на 0.02 земни маси).
Но други слънчеви системи са известни с това, че съдържат масивни дискове от материали в техните външни области, отбелязват Сефилиан и Тума. Неуспехът ни да забележим диск в края на нашата Слънчева система не означава, че той не съществува, подчертават те.
„Проблемът е, че когато наблюдавате диска от вътрешността на системата, е почти невъзможно да го видите изцяло. Докато не разполагаме с преки наблюдения за диска, нито пък имаме доказателства за Девета планета, трябва да изследваме други възможности“, казва Сефилян.
„Възможно е и двете неща да са истина – може да има масивен диск съставен от множество обекти, както и девета планета“, добавя той. „С откриването на всеки нов обект отвъд Нептун събираме повече доказателства, които биха могли да помогнат да се обясни тяхното поведение.“
Новото проучване е публикувано в изданието LiveScience.com
